Михаил Суслов
From Wikipedia, the free encyclopedia
Михаил Андреевич Су́слов (8 ноември 1902, Шаховское,[1] Саратовска губерния – 25 януари 1982, Москва) е съветски партиен и държавен деец, един от най-дългогодишните и постоянни членове на партийния елит на СССР. Бил е член на Политбюро (Президиум) на ЦК на КПСС 26 години и 11 месеца (16.10.1952 – 5.3.1953 и 12.7.1955 – 25.1.1982 г.) и секретар на ЦК на КПСС 36 години 8 месеца и 1 ден (24.5.1947 – 25.1.1982 г.) /абсолютен рекорд по продължително време като секретар на ЦК/.
Михаил Суслов Михаил Андреевич Суслов | |
съветски партиен и държавен деец | |
Роден | Михаил Андреевич Су́слов
Шаховское, Саратовска губерния, Русия |
---|---|
Починал | |
Погребан | Некропол на стената на Кремъл, Тверски район, Русия |
Религия | атеизъм |
Националност | руснак |
Учил в | Институт на червената професура |
Работил | икономист; политик; секретар на ЦК на КПСС |
Награди | Орден „Ленин“ (16 март 1940) Герой на социалистическия труд (20 ноември 1962) Октомврийска революция (18 ноември 1977) Орден „Ленин“ (20 ноември 1952) Орден „Ленин“ (20 ноември 1962) Орден „Ленин“ (2 декември 1971) Орден „Ленин“ (20 ноември 1972) Герой на социалистическия труд (20 ноември 1972) |
Политика | |
Партия | КПСС (1921 г.) |
Семейство | |
Баща | Андрей Андреевич Суслов |
Съпруга | Елизавета Александровна Суслова (1903 – 1972) |
Деца | Револий Михайлович Суслов (1929 – 2021); Мая Михайловна Сумарокова (р. 1939) |
Михаил Суслов в Общомедия |
Върхът на кариерата на М. А. Суслов идва по времето на Брежнев, въпреки че той вече е влиятелна фигура при Сталин и Хрушчов. Той е идеологът на партията, понякога е наричан „сив кардинал“ на съветската система.[2]
Михаил Суслов е член на партията от 1921 г., член на ЦРК от 1939 г., на ЦК от 1941 г., член на Организационното бюро на ЦК (1946 – 1952 г.). Бил е депутат във Върховния съвет на СССР 1÷10 състав. Два пъти герой на социалистическия труд на СССР (1962, 1972). Кавалер е на пет ордена „Ленин“ и на Златен медал „Карл Маркс“ – най-високата награда на Академията на науките на СССР (1975 г.). Награждаван е с българските отличия „Герой на социалистическия труд“ и орден „Георги Димитров“.