Минго
From Wikipedia, the free encyclopedia
Минго (на английски: Mingo) е северноамериканско индианско ирокезко говорещо племе, сформирано в началото на 18 век.
Quick Facts Общ брой, По места ...
Минго | |
Статуя на войн минго в Уилинг, Западна Вирджиния | |
Общ брой | 500 (Сенека – каюга племето на Оклахома) |
---|---|
По места | САЩ, Пенсилвания, Охайо, сега в Оклахома |
Език | ирокезки |
Сродни групи | ирокези |
Минго в Общомедия |
Close
След 1720 г. няколко семейства от сенека и каюга, предимно потомци на завладените през 1650те хурони, тиононтати, неутрал, ери и саскуеханок, напускат родината на ирокезите в Ню Йорк и се заселват в Западна Пенсилвания и Източно Охайо. До 1770 г. към тях се присъединяват и други бегълци, които не искат да са зависими повече от ирокезите. Населението им се увеличава неимоверно бързо и британските търговци започват да ги възприемат като отделно племе, наричайки го минго, което е преиначеното делаварско „минкуа“, името с което делаварите наричат ирокезките си съседи.[1]