Мин
From Wikipedia, the free encyclopedia
Великата Мин (на китайски: 大明, на пинин: Míng Cháo) е династия, управлявала Китай от 1368 до 1644 година след падането на монголската династия Юен. Епохата на Мин, „една от най-великите ери на уредено управление и обществена стабилност в човешката история“,[1] е предпоследната императорска династия в Китай и последната, основана от етнически китайци. Макар че столицата на Мин Пекин е превзета през 1644 година от бунтовниците на Ли Дзъчън, а малко по-късно там се утвърждава манджурската династия Цин, местни владетели, лоялни към династията Мин и наричани с общото наименование Южна Мин, се задържат в различни части на страната до 1662 година.
- Вижте пояснителната страница за други значения на Мин.
Мин 大明 | |
— империя — | |
1368 – 1644 | |
Територии, контролирани от империята Мин при нейното най-голямо могъщество в началото на 15 век | |
Континент | |
---|---|
Столица | Нандзин (1368 – 1421) Пекин (1421 – 1644) |
Официален език | Китайски |
Форма на управление | Монархия |
Император | |
1368 – 1398 | Мин Хуну |
1402 – 1424 | Мин Юнлъ |
1627 – 1644 | Мин Чунджън |
и други | |
Канцлер | |
1368 – 1375 | Лю Дзи |
1625 – 1627 | Джан Дзюджън |
и други | |
Площ | |
6 500 000 km2 | |
Население | |
По оценка от | до 150 000 000 |
Валута | Уън |
| |
Днес част от | Бутан Виетнам Индия Китай Лаос Мианмар Русия Северна Корея |
Мин в Общомедия |
При управлението на Мин Китай изгражда силен военен флот и едномилионна постояннодействаща армия.[2] Макар че частната презморска търговия и дори официални трибутарни мисии да съществуват и през предходните периоди, трибутарният флот, воден от мюсюлманския евнух Джън Хъ надхвърля по своите мащаби всички подобни дотогавашни начинания. В страната се реализират огромни строителни проекти, като възстановяването на Великия канал и Великата стена и създаването на Забранения град. Оценките за населението на империята на Мин варират между 160 и 200 милиона души.[3][4]
Хуну, първият император от династията Мин, прави опит да изгради общество от самозадоволяващи се селски общности с фиксирана социална система, която не се нуждае от търговията и занаятчийското производство на градските центрове. Възстановяването на китайското земеделие и усилването на комуникациите чрез милитаризирана пощенска система довежда неумишлено до появата на големи излишъци от селскостопанска продукция, която може да бъде продавана на пазарите, появили се по дължината на куриерските пътища, и селската култура и търговия са подложени на влиянието на градовете. Висшите слоеве на обществото и особено образованото съсловие шъншъ също е силно повлияно от тази нова консуматорска култура. Скъсвайки с традицията, търговските семейства започват да обучават децата си за служба в държавната бюрокрация и възприемат културни практики, характерни за по-висшето съсловие шъншъ. Успоредно с тези промени в съсловната структура и стопанския живот промени протичат и в политическата философия, държавното устройство и дори в изкуствата и литературата.
През 16 век в стимул за икономиката на империята на Мин се превръща търговията с португалците, испанците и нидерландците. Китай се включва в новата глобална търговия на стоки, животни и земеделски култури, станала известна като Колумбов обмен. Търговията с Европа и Япония довежда до значителен приток на сребро, което измества медта и хартиените банкноти като масово разменно средство. През последните десетилетия от управлението на Мин притокът на сребро силно се забавя, което подкопава държавните приходи и цялата икономика на страната. Към тези стопански затруднения се добавят ефектите върху селското стопанство от засилващия се Малък ледников период и поредица от природни бедствия и епидемии. Последвалият срив в авторитета на държавата и в жизнения стандарт на хората дава възможност на различни бунтовници да оспорват властта на Мин и в крайна сметка да унищожат династията.