Миланско херцогство
стара държава в Северна Италия / From Wikipedia, the free encyclopedia
Миланското херцогство (на италиански: Ducato di Milano) е от 1395 до 1797 г. стара държава в Северна Италия, част от Свещената Римска империя.[4] Обект на френско-хабсбургските войни, то е подчинено на Испания от 1559 г. и на Австрия от 1707 г. През вековете разширяването му варира доста, като в началото на 15 век по времето на Джан Галеацо Висконти достига максималното си разширение, включвайки почти цяла Ломбардия, части от Пиемонт (Новара, Верчели, Тортона, Алесандрия, Асти), Венето (Верона, Виченца, Фелтре, Белуно) и Емилия ( Парма, Пиаченца, Болоня и др.), както и временна окупация на райони на Централна Италия (Пиза, Сиена, Перуджа, Асизи).
Тази статия е твърде дълга за удобно четене и навигация. Прочитането на целия текст може да отнеме повече от 53 минути. |
Миланско херцогство Ducato di Milano | |
— васално на Свещената Римска империя Кралство Франция
Испанска империя
Свещената Римска империя
| |
11 май 1395 – 17 октомври 1797 | |
Континент | Западна Европа |
---|---|
Столица | Милано |
Официален език | латински език, италиански език |
Неофициален език | ломбардски език |
Религия | Католицизъм Други: Юдаизъм |
Форма на управление | абсолютна държава |
херцог, крал | |
5 септември 1395 – 3 септември 1402 | Джан Галеацо Висконти (първи) |
1 март 1792 - 17 октомври 1797 | Франц II (последен) |
Площ | |
Общо (ок. 1475) | 28 300 km2 |
Население | |
По оценка от 1600 | 750 хил. |
Валута | сесин, парпальола, грош, тестон, скудо, амвросин, дукат, цехин, солдо |
| |
Миланско херцогство в Общомедия |
През 15 век Венеция завладява бившето владение на Висконти Венето, както и Бергамо, Бреша и Крема, поради което в края на века със Сфорца херцогството се стабилизира в западната половина на сегашния италиански регион Ломбардия, с части от Пиемонт и Емилия, в допълнение към Кантон Тичино в днешна Швейцария. Между 16 и 17 век то губи Парма и Пиаченца (които отиват у Църквата и след това у рода Фарнезе), както и Кантон Тичино и Валтелина, които попадат в швейцарските кантони и в Граубюнден. В началото на 18 век то губи цялата пиемонтска и ломбардска област западно от река Тичино, като ломбардскаат област съответства на анексираната от Савоя Ломелина. През 1708 г. обаче херцогството анексира Херцогство Мантуа.