Меру (митология)
From Wikipedia, the free encyclopedia
Връх Меру (на санскрит: मेरु), наричан също Шумеру на санскрит, на пали Шунеру или Кайлаш, а „Меру“ с представката „-шу“ се превежда като „Съвършеният Меру“ или „Махамеру“ т.е. „Великият Меру“. Той е еднакво свещен както за индуистите и джайнистите така и за будистката космология като център на всички физически, метафизически и духовни светове.
- Тази статия е за Меру (митология). За други значения вижте Меру.
Меру е считан за митичната ос на света в индуистката митология. Според Бхагавата пурана той е висок 84 000 йоджани или 1.082 милиона км. Връх Меру е центърът на земята в Джамбудвипа, един от континентите в индуистката митология. Той се счита за домът на боговете. Над него е небето, под него са долните светове, а навсякъде около него е целият видим свят. Около него се върти слънцето.
Връх Меру отговаря, може би на една планина на десния бряг на езерото Манасаровар, която ден се нарича връх Кайлаш.
Архитектурата на покривите на индуистки храмове и на бирманските пиата символизират тази свещена планина (етажите на храмовете винаги са нечетен брой: 3, 5, 7…).
Много известни индуистки, джайнистки както и будистки храмове са построени изобразяващи лика на планината. Например в Бирма най-горния край на кралските пагоди са покрити с многопластов покрив в бирмски стил, изобразяващ планината Меру.