Маринизъм
From Wikipedia, the free encyclopedia
Маринизъм е форма на изобразително изкуство (тоест живопис, рисунка, щампа и скулптура), която изобразява или черпи основното си вдъхновение от морето в различните му състояния или от морски сцени и кораби. Популярен е в периода от 17 до 19 век. На практика терминът често обхваща изкуство, показващо корабоплаване по реки и устия, плажни сцени и цялото изкуство, показващо лодки, без никакво строго разграничение – по практически причини сюжети, които могат да бъдат изобразени от сушата, всъщност са силно изразени в жанра.
Корабите и лодките присъстват в изкуството от край време, но маринизмът се превръща в отделен жанр едва към края на Средновековието, когато художниците започват да се специализират най-вече в „корабния портрет“ – вид творби, популярни и днес, които се концентрират върху изобразяването на отделен плавателен съд. Понеже пейзажната живопис се появява по времето на Ренесанса, морските пейзажи придобиват по-голямо значение, но изцяло морските пейзажи се появяват по-късно. Маринизмът, особено морската живопис, е сред основните жанрове по времето на Нидерландския златен век в изобразителното изкуство, по време на който се набляга на значението на морската търговия и военната мощ за Нидерландската република. Тогава се появяват първите маринисти, които рядко рисуват нещо различно. В това, както и в много други, специализираната и традиционна морска живопис до голяма степен продължава нидерландските конвенции и до днес. С Романтичното изкуство доста пейзажисти „отвоюват“ морето и крайбрежието от специалистите и за първи път са често срещани творбите без плавателни съдове.
По-известни маринисти са Ян и Юлиус Порцелис, Симон де Влигер, Клод Жозеф Верне, Джоузеф Търнър и Иван Айвазовски.
Представители на маринизма в България са художниците Александър Мутафов, Борис Стефчев, Виолета Масларова, Георги Баев, Марио Жеков, Ненко Токмакчиев, Яни Хрисопулос и други.[1]