Майкъл Фарадей
британски физик и химик / From Wikipedia, the free encyclopedia
Майкъл Фарадей (на английски: Michael Faraday) е британски учен – физик и химик, известен предимно с откритията и приносите си в областта на електромагнетизма и електрохимията. Въпреки че няма формално образование, той е един от най-влиятелните учени в историята. Той изучава магнитното поле около проводник, по който тече прав ток и формулира понятието електромагнитно поле във физиката. Открива електромагнитната индукция, диамагнетизма и закона на електролизата.[1][2], а също така и връзката между магнитното поле и светлината, което е показател за електромагнитната ѝ природа.
- Вижте пояснителната страница за други личности с името Фарадей.
Майкъл Фарадей Michael Faraday | |
английски физик и химик | |
Фарадей през 1842 г. | |
Роден |
22 септември 1791 г.
|
---|---|
Починал |
Лондон, Великобритания |
Погребан | Великобритания |
Националност | Великобритания |
Научна дейност | |
Област | Физика, електрохимия |
Работил в | Кралски институт на Великобритания |
Известен с | откритията си в областта на електромагнетизма и електрохимията, Закона на Фарадей; открил бензена |
Семейство | |
Подпис | |
Майкъл Фарадей в Общомедия |
Законът на Фарадей за индукцията гласи, че промяната на магнитния поток във времето поражда електродвижеща сила. Той изобретява първия, макар и примитивен електромотор, което слага основите на производствената технология. Открива бензена, изобретява ранната форма на Бунзеновата горелка и популяризира терминологията, свързана с анод, катод, електрод и йон. По времето, по което живее, учените като него са наричани натурфилософи[3]. Някои го считат за най-добрия експериментатор в историята на науката. Той е отличен експериментатор, който предава идеите си на ясен и прост език. Неговите математически способности обаче не се простират до тригонометрията, а са ограничени до най-простата алгебра. Джеймс Кларк Максуел поема работата на Фарадей и други и ги обобщава в набор от уравнения, които се приемат за основа на всички съвременни теории за електромагнитните явления.
В крайна сметка Фарадей става първият и най-важен професор по химия в Кралския институт. На негово име е наречена единицата за електричен капацитет (фарад) и константа на Фарадей (количеството електричен заряд на един мол електрони).
Алберт Айнщайн има портрет на Майкъл Фарадей на стената в своя кабинет, редом с тези на Исак Нютон и Джеймс Максуел.[4]