Мадагаскар
островна държава в Индийския океан / From Wikipedia, the free encyclopedia
Република Мадагаска̀р (на малгашки: Repoblikan'i Madagasikara, /republiˈkʲan madaɡasˈkʲarə̥; на френски: République de Madagascar) е островна държава в Индийския океан, край югоизточния бряг на Африка. Тя включва остров Мадагаскар, четвъртият по големина остров в света, както и множество малки периферни острови. След праисторическото разделяне на свръхконтинента Гондвана, преди 88 милиона години Мадагаскар се откъсва от Индийския субконтинент, след което флората и фауната му се развиват в относителна изолация. В резултат на това има изключително биоразнообразие и над 90% от дивия живот на острова не се среща другаде по света. Разнообразните екосистеми и уникалната природа на острова са застрашени от бързо нарастващото население и други екологични заплахи.
- Вижте пояснителната страница за други значения на Мадагаскар.
Република Мадагаскар | |
Девиз: Fitiavana, Tanindrazana, Fandrosoana „Отечество, свобода, прогрес“ | |
Химн: Ry Tanindrazanay malala | |
Местоположение на Мадагаскар | |
География и население | |
---|---|
Площ | 587 295 km²[1] (на 46-о място) |
Води | 0,9% |
Климат | тропичен, субекваториален |
Столица | Антананариво |
Най-голям град | Антананариво |
Официален език | |
Религия | 84,7% християнство —45,8% протестанти —38,1% католици —0,8% други християни 7,3% нерелигиозност 4,7% местни вярвания 3,1% ислям 0,3% други религии |
Демоним | малгаш |
Население (2022) | 28 172 462 (на 52-ро място) |
Население (2021) | 28 427 328 |
Гъстота на нас. | 43,5 души/km² |
Градско нас. | 38,5% (на 149-о място) |
Управление | |
Форма | унитарна полупрезидентска република |
Президент | Андри Ражоелина |
Министър-председател | Кристиан Нцай |
Организации | ООН, Африкански съюз |
Законодат. власт | Парламент |
Горна камара | Сенат |
Долна камара | Национално събрание |
История | |
Кралство | 1540 г. |
Френска колония | 6 август 1896 г. |
Република | 14 октомври 1958 г. |
Независимост | 26 юни 1960 г. |
Икономика | |
БВП (ППС, 2022) | 51,8 млрд. USD[2] (на 117-о място) |
БВП на човек (ППС) | 1790 USD (на 182-ро място) |
БВП (ном., 2022) | 15,10 млрд. USD (на 139-о място) |
БВП на човек (ном.) | 522 USD (на 188-о място) |
ИЧР (2021) | 0,501 (нисък) (на 173-то място) |
Джини (2012) | 42,6 (среден) |
Прод. на живота | 66,7 години (на 142-ро място) |
Детска смъртност | 53,6/1000 (на 102-ро място) |
Грамотност | 70,7% (на 133-то място) |
Валута | Малгашко ариари (MGA) |
Други данни | |
Часова зона | EAT (UTC+3) |
Формат на датата | дд/мм/гггг |
Автомобилно движение | дясно |
Код по ISO | MG |
Интернет домейн | .mg |
Телефонен код | +261 |
ITU префикс | 5RA-5SZ; 6XA-6XZ |
Мадагаскар в Общомедия |
Най-ранните археологически свидетелства за присъствие на хора на Мадагаскар са от 2 хилядолетие пр. Хр., като островът е трайно заселен между IV век пр. Хр. и VI век от австронезийски народи от Борнео. През XI век към тях се присъединяват преселници банту, пресекли Мозамбикския проток от Източна Африка. През следващите столетия продължават да пристигат и други групи, допринасяйки за развитието на културата на острова. Малгашите често се разделят на 18 или повече подгрупи, най-голяма сред които са мерините.
До края на XVIII век остров Мадагаскар се управлява от фрагментирани държавици, а в началото на XIX век повечето от тях са обединени под властта на кралство Мерина. То е унищожено през 1897 г. и островът става част от Френската колониална империя до своята независимост през 1960 година. Оттогава насам държавата сменя четири конституции, като от 1992 г., с прекъсване след преврат през 2009 – 2014 г., тя е демократична президентска република.
Към 2012 г. населението на Мадагаскар се оценява на малко над 22 милиона души, 90% от които живеят с по-малко от 2 долара на ден. Малгашкият и френският са двата официални езика. Мнозинството от населението се придържа към традиционни вярвания, към християнството или към смесица от двете. Екологичният туризъм и селското стопанство, съчетани с инвестиции в образованието, здравеопазването и частното предприемачество, са основните елементи в стратегията за развитие на страната. В началото на XXI век тази политика довежда до значителен стопански растеж, отслабен с политическата криза от 2009 – 2014 г.