Лудвиг Витгенщайн
From Wikipedia, the free encyclopedia
Лудвиг Йозеф Йохан Витгенщайн (на немски: Ludwig Josef Johann Wittgenstein) е австрийско-британски философ, работил най-вече в областта на логиката, философията на математиката, философията на съзнанието и философията на езика.[2] Той е професор по философия в Кеймбриджкия университет от 1939 до 1947 година.[2]
Лудвиг Витгенщайн Ludwig Josef Johann Wittgenstein | |
австрийско-британски философ | |
Снимка на Витгенщайн от 1910 г. | |
Роден | |
---|---|
Починал | |
Погребан | Великобритания |
Религия | Протестантство |
Учил в | Тринити Колидж Технически университет – Берлин Манчестърски университет „Виктория“ Кеймбриджки университет |
Философия | |
Регион | Западна философия |
Епоха | Съвременна философия |
Школа | Аналитична философия |
Повлиян | |
Повлиял | |
Семейство | |
Съпруга | няма |
Други роднини | Фридрих Хайек Йозеф Йоахим[1] |
Подпис | |
Уебсайт | www.wittgen-cam.ac.uk |
Лудвиг Витгенщайн в Общомедия |
Приживе Витгенщайн публикува само една книга – своя „Логико-философски трактат“ (1921) от 75 страници, една статия, една рецензия и един детски речник.[3][4] След смъртта му започва издаването на негови ръкописи. Публикуваните през 1953 г. „Философски изследвания“ в края на века са оценени като особено значима книга за съвременната философия.[5] Философът Бъртранд Ръсел определя Витгенщайн като „най-съвършения пример, който ми е известен, на гений в традиционния смисъл, пламенен, задълбочен, силен и доминиращ“.[6]
Роден във Виена в едно от най-богатите семейства в Европа, Лудвиг Витгенщайн се отказва от цялото си наследство.[7] Трима от братята му се самоубиват, а и самият той обмисля да го направи.[8][9] На няколко пъти прекъсва академичната си дейност – първо като фронтови офицер по време на Първата световна война, когато получава няколко награди за храброст, след това преподавайки в училища в отдалечени австрийски селца и накрая работейки инкогнито като санитар в лондонска болница по време на Втората световна война.[10] Въпреки това той определя философията като „единствената работа, която ми носи истинско удовлетворение“.[11]
Философията му често е разделяна на ранен период, характеризиран от „Логико-философския трактат“, и късен период, изразен във „Философски изследвания“. Ранният Витгенщайн се занимава с логическите връзки между твърденията и света и смята, че излагайки логиката, стояща зад тези връзки, е разрешил всички философски въпроси. Късният Витгенщайн отхвърля много от заключенията на „Логико-философския трактат“, твърдейки, че значението на думите е съставено от функцията, която те изпълняват в дадена езикова игра.
Влиянието на Витгенщайн се чувства в почти всяка област на обществените науки и хуманитаристиката, но в същото време съществуват силно различаващи се интерпретации на неговата философия. По думите на неговия приятел и колега Йеор Хенрик фон Вригт:
„ | Той беше на мнение... че неговите идеи са като цяло неразбрани и изкривени дори от тези, които се обявяват за негови ученици. "Той се съмняваше, че ще бъде по-добре разбран в бъдеще. Веднъж каза, че се чувства, като че ли пише за хора, които биха мислили по различен начин, биха дишали различен въздух, от днешните хора.“[12] | “ |