Лек крайцер
From Wikipedia, the free encyclopedia
Лек крайцер е военен надводен кораб, подклас крайцери, от началото на XX век, продукт на еволюцията на бронепалубните крайцери под влияние на опита на руско-японската война. Леките крайцери са относително големи (в сравнение с есминците, минните крайцери и канонерските лодки) специализирани артилерийски кораби с развита бронева защита, въоръжени предимно с артилерия среден калибър. Имат активно участие в морските сражения на Първата и Втората световна войни. Военноморският теоретик Алфред Махеан отвежда на леките крайцери ролята на разузнавачи и изтребители на неприятелската търговия[1].
Тази статия е твърде дълга за удобно четене и навигация. Прочитането на целия текст може да отнеме повече от 36 минути. |
Развитието на подкласа става в рамките на националните доктрини на ВМС и води до големи разлики в предназначението и характеристиките на корабите. Лондонските морски договори от 1930 и и 1936 година въвеждат определен международен стандарт, но някои разлики все пак се съхраняват. В годините на Втората световна война леките крайцери се използват за решаване на най-разнообразни задачи и постигат висока степен на съвършенство.
Строителството на леки крайцери е прекратено към края на 50-те години. Прекратяването на развитието на леките крайцери е свързано с измененията настъпили в средствата и методите на въоръжената борба по море.