Латински кръст
From Wikipedia, the free encyclopedia
Латинският кръст (на латински: crux ordinaria) е името на кръст, при който надлъжната линия е по-дълга от напречната, която я пресича над центъра ѝ. В Западнохристиянските църкви това е най-често срещаната форма на християнския кръст, докато в Източно-православните църкви преобладава гръцкия кръст.
Кръстът символично се отнася до обединението на небето и земята: надлъжната линия означава божественото, докато напречната линия символизира връзка със земята.