Лангобардско кралство
стара италианска държава / From Wikipedia, the free encyclopedia
Лангобардското кралство (на латински: Regnum Langobardorum) е държавното образувание, създадено в Италия от лангобардите между 568 и 569 г. (нахлуване във Византийска Италия) и 774 г. (падането на кралството от франките на Карл Велики), със столица Павия.[1] Ефективният контрол на суверените върху двете големи области, съставляващи кралството – Голяма Лангобардия в централната част на север (на свой ред разделена на западна област – Неустрия и източна област – Аустрия), и Мала Лангобардия в центъра-юг (съставена от двете големи полуавтономни херцогства: Сполето и Беневенто), не е постоянен през двата века на царуването – от първоначална фаза на силна автономия на многобройните херцогства, които го съставляват, с течение на времето се развива все по-голям авторитет на суверена, макар че стремежите на херцозите към автономия никога не са били напълно поставени под контрол.
Лангобардско кралство Regnum Langobardorum Regnum totius Italiae | |
— Независима държава — | |
568 – 774 | |
Лангобардското кралство през 600 г. (в оранжево) | |
Континент | Европа |
---|---|
Столица | Павия |
Официален език | всеобщ латински |
Религия | Езичество, Арианство, Католицизъм |
Форма на управление | Монархия |
История | Ранно Средновековие |
Битка при Асфелд | 552 г. |
Обсада на Павия | 774 г. |
Валута | тремиз |
| |
Днес част от | |
Лангобардско кралство в Общомедия |