Лазки език
From Wikipedia, the free encyclopedia
Лазкият език (ლაზური ნენა, lazuri nena; на грузински: ლაზური ენა, lazuri ena или ჭანური ენა, č'anuri ena; на турски: Lazca) се говори от лазите, населяващи югоизточния бряг на Черно море. Живеещите в Турция носители на езика се помещават предимно по ивицата между Мелят и грузинската граница (като мястото до 1925 г. официално е наричано Лазистан). Предполага се, че в Грузия техният брой е по-малък.
Лазки език Lazuri / ლაზური | |
Страна | Грузия, Турция |
---|---|
Регион | Кавказки регион |
Говорещи | 22 000[1] – 30 000 |
Писменост | латиница, грузинска |
Систематизация по Ethnologue | |
Кавказки Картвелски Зански Лазки | |
Кодове | |
ISO 639-1 | – |
ISO 639-2 | – |
ISO 639-3 | lzz |
Разпространение на картвелските езици | |
Уикипедия на Лазки език |
Лазкият е един от четирите картвелски езици (грузински, мингрелски, зански, лазки), като заедно с мингрелския образуват т.нар. Занска подгрупа на южнокавказките (квартелски) езици. Двата езика са доста близки, обосновавайки опитите на някои езиковеди да смятат мингрелския и лазкия местни диалекти на един и същ език – занския. Този възглед се поддържа по времето на Съветския съюз, а също и в днешна Грузия. Но двата езика са класифицирани като отделни, вероятно поради вековното разделение на говорещите ги общности (над 500 години), както и поради липсата на взаиморазбираемост.[2]