Креда
From Wikipedia, the free encyclopedia
Кредата (на латински: creda означаващо креда, тебешир)[4] е третият и последен период от мезозойската ера. Кредния период е наследник на юрата и предшественик на палеогена, първия етап в системата на неозоя. Названието на периода произлиза от бялата креда, вид скала, широко разпространена на територията на Европа. Продължителността на кредата е около 70 млн. години и тя е най-дългият период от мезозоя. В качеството си на самостоятелна система кредния период за първи път е отделен в Парижкия басейн от белгийския геолог Жан Батист Жулиен Омалиус д′Алуа (1783 – 1875) през 1822 г.[5]
- Тази статия е за геоложкия период. За минерала вижте креда.
Креда преди 145.5–65.5 милиона години | |
Средно атмосферно съдържание на O2 през периода | ca. 30 Vol %[1] (150 % от съвр. ниво) |
Средно атмосферно съдържание на CO2 през периода | ca. 1700 ppm[2] (6 пъти прединдустриалното ниво) |
Средната температура на повърхността през периода | ca. 18 °C[3] (4 °C над съвр. ниво)
|
More information Еон, Ера Продължителност ...
Еон | Ера Продължителност |
Период | Начало в млн. г. |
---|---|---|---|
Фанерозой | |||
Неозой 65,5 млн. г. |
Кватернер | 2,588 | |
Неоген | 23,03 | ||
Палеоген | 65,5 | ||
Мезозой 185,5 млн. г. |
Креда | 145,5 | |
Юра | 199,6 | ||
Триас | 251 | ||
Палеозой 291 млн. г. |
Перм | 299 | |
Карбон | 359,2 | ||
Девон | 416 | ||
Силур | 443,7 | ||
Ордовик | 488,3 | ||
Камбрий | 542 | ||
Протерозой | |||
Неопротерозой 458 млн. г. |
Едиакарий | 630 | |
Криоген | 850 | ||
Тоний | 1 000 | ||
Мезопротерозой 600 млн. г. |
Стений | 1 200 | |
Ектасий | 1 400 | ||
Калимий | 1 600 | ||
Палеопротерозой 900 млн. г. |
Статерий | 1 800 | |
Орозирий | 2 050 | ||
Рясий | 2 300 | ||
Сидерий | 2 500 | ||
Архай | Неоархай 300 млн. г. |
2 800 | |
Мезоархай 400 млн. г. |
3 200 | ||
Палеоархай 400 млн. г. |
3 600 | ||
Еоархай |
4 000 | ||
Хадей |
4 540 |
Close