Кралски дворец (Неапол)
историческа сграда в Неапол, Италия / From Wikipedia, the free encyclopedia
Кралският дворец в Неапол, Италия (на италиански: Palazzo Reale di Napoli), е историческа сграда, разположена на площад „Плебишито“ в историческия център на града, където се намира главният вход. Целият комплекс, включително градините и Театър „Сан Карло“, гледат и към площад „Триест и Тренто“, Площада на кметството и ул. „Актон“.
Кралски дворец (Неапол) Palazzo Reale (Napoli) | |
Монументална сграда | |
Местоположение в Неапол | |
Местоположение | Неапол, Италия |
---|---|
Архитект | Доменико Фонтана |
Стил | Барок, Неокласицизъм |
Изграждане | 1600 – 1858 |
Статут | музей, библиотека |
Собственик | Италия |
Кралски дворец (Неапол) в Общомедия |
Строителството на сградата започва през 1600 г. и достига окончателния си вид през 1858 г.. Многобройни архитекти като Доменико Фонтана, Гаетано Дженовезе, Луиджи Ванвители, Фердинандо Санфеличе и Франческо Антонио Пикиати участват в изграждането й и свързаните с нея реставрационни работи.
През вековете дворецът е владян от създаването му през 1600 до 1734 г. от испанските вицекрале в Неапол. От 1734 г. когато на неаполитанския престол се възкачва Карлос III де Бурбон, до 1861 г. е седалище на неаполитанските крале от династията на Бурбоните, с прекъсване от 1806 до 1815, в които Неаполитанското кралство се управлява от Жозеф Бонапарт и след това от Жоашен Мюра. На 17 март 1861 г. е обявено Обединението на Италия и дворецът в Неапол преминава във владение на управляващата Савойска династия до 1919 г., когато крал Виктор Емануил III го предоставя на Държавата. Същата година частта на Кралските апартаменти е превърната в музей, а богатата библиотека в национална, съхраняваща днес 1 480 747 печатни тома, 319 187 брошури и 18 415 ръкописа.