Константин IV Погонат
From Wikipedia, the free encyclopedia
Константин IV (на гръцки: Κωνσταντίνος Δ') е византийски император от 668 до смъртта си през 685 година. Често погрешка на него се приписва прякора на баща му – Погонат (от гръцки: ο Πωγώνατος – „Брадати“).
Константин IV Погонат | |
византийски император | |
Солид на Константин IV | |
Роден |
652 г.
|
---|---|
Починал | |
Погребан | Свети Апостоли, Истанбул, Турция |
Религия | християнство |
Управление | |
Период | 668 – 685 |
Предшественик | Констант II |
Наследник | Юстиниан II |
Семейство | |
Род | Ираклиева династия |
Баща | Констант II |
Майка | Фауста |
Деца | Юстиниан II |
Константин IV Погонат в Общомедия |
Управлението на Константин IV Погонат съвпада с връхната точка на арабските атаки срещу Византия през 7 век и идването на българите, които основават своя държава около делтата на Дунав. По-голямата част от управлението му преминава в тежки сражения с арабските войски на територията на Мала Азия. Константин IV е считан за един от забележителните византийски владетели, спрял арабската заплаха и укрепил мощта на държавата. През неговото управление също така е основана Дунавска България през 681 г. и се провежда Шестият Вселенски събор в същата година.