Колекция „Фарнезе“
From Wikipedia, the free encyclopedia
Колекция „Фарнезе“ (Collezione Farnese) е колекция от произведения на изкуството, датиращи от периода на Ренесанса, една от най-важните в Италия и Европа. Тя е резултат от непреходно меценатство и колекционерство, продължило около два века, от средата на 16 до първата четвърт от 18 век, на различни членове на Фарнезе – благородническо семейство от Лацио, преди всичко на кардиналите Алесандро и Одоардо Фарнезе.[1] Някои от картините са поръчани от членове на фамилията и са нарисувани от най-великите художници от онова време. Колекцията е допълнена през 1564 г. с римските скулптури, открити в Термите на Каракала в Рим.
Колекцията се разклонява между дворовете на Рим, Парма и Пиаченца, докато повечето от предметите в нея не са събрани и прехвърлени, стратрирайки през 1734 г., в Неапол, по заповед на Карлос III де Бурбон, който придобива собствеността, наследявайки майка аи Изабела Фарнезе. Списъкът с произведения е особено обширен и обхваща всеки художествен сектор, включително картини, скулптури, както художествени, така и археологически, рисунки, книги, бронз, обзавеждане, камеи, монети, медали и много други екземпляри от археологически характер.[2]
След смъртта на Антонио Фарнезе и последвалото изчезване на династията Фарнезе, според договора от войната на Четворния алианс херцогството преминава към Испанската империя. Според историка на ХХ век Микеланджело Шипа движението на колекцията, описано като „здравословен грабеж“, осигурявало защита на същата от опасностите от войната. Тук трябва да вмъкнем, че преди да пристигне в Неапол колекцията през 1731 г. е местена в Генуа с цел отдалечаване от обсега на военните действия.