Книга на Иова
From Wikipedia, the free encyclopedia
Книга на Иова (или Книга на Йов) е книга от Кетувим (част от еврейския Танах) и първата поетична книга от Стария завет на християнската Библия. Книгата открито засяга проблема на теодицеята – защо Бог допуска невинни хора да страдат и е богата теологична творба. Счита се за една от най-популярните книги в Библията, а Алфред Тенисън дори я определя като „най-великата поема на древността и съвремието“.[1]
Книга на Иова | |
אִיוֹב | |
Създаден | VI век пр. Хр. |
---|---|
Оригинален език | Древноеврейски език |
Поредица | Стар завет |
Предходна | Книга Естир |
Следваща | Псалтир |
Книга на Иова в Общомедия |
Книгата започва с представяне на Йов – описан като богат, благословен човек, който се страхува от Бог и живее праведно. Но Сатаната оспорва почтеността на Йов и Бог оставя Йов в ръцете на Сатаната и за Йов започва трагедия: той загубва децата си, богатството си и здравето си. Основната част от текста се състои от разговор на Йов с тримата му приятели, относно това, защо Йов бива наказван по този начин и завършва с отговор на Бог.