Кент (кралство)
From Wikipedia, the free encyclopedia
Кралството на ютите (на староанглийски: Cantaware Rīce; на латински: Regnum Cantuariorum) или Kралство Кент (на староуелски: Ceint), е ранносредновековна монархия на територията на днешна Югоизточна Англия Англия. Просъществува около пет века преди да е включено в Кралство Англия през X век.
- Вижте пояснителната страница за други значения на Кент.
Кралство Kент Cantaware Rīce | |
— Независима, впоследствие васална държава — | |
455 – 871 | |
Кент в Хептархията | |
Континент | Европа |
---|---|
Столица | |
Официален език | латински, англосаксонски |
Религия | Англосаксонско езичество Християнство |
Форма на управление | Монархия |
История | Ранно Средновековие |
| |
Днес част от | Великобритания |
Кралство Kент в Общомедия |
Още при римско-британската администрация, районът е подложен на набези от морски пирати и през IV век в него са поканени германски федерати, главно юти. След римското оттегляне от Британия кралството на ютите е под върховенството на Франкия, но крепне и расте за сметка на съседни племенни общини отвъд Ламанша.
Най-значим кентски крал е Етелберт, бретвалда и покръстител през VI век. Християнството е разпространено от Августин Кентърбърийски с неговата мисия през 597. Постепенно силата на Кент отслабва и то става подчинено кралство първо на Мерсия през VIII век, а по-късно и на Уесекс, като през X век вече е графство Кент на Английското кралство.
Исторически източник за Кентуеър е Англосаксонска хроника и Църковна история на английските народи, а също така археологически находки и топонимични данни.