Кейт Бланшет
австралийска актриса / From Wikipedia, the free encyclopedia
Катрин Елис „Кейт“ Бланшет (на английски: Catherine Élise „Cate“ Blanchett, /blæntʃət/;[1] Бланчит) е австралийска актриса, продуцент и театрален режисьор. Считана за една от най-добрите изпълнителки на своето поколение, тя е призната за своята гъвкавост в независими филми, блокбъстъри и театрални постановки. Носителка е на многобройни отличия, включително две награди „Оскар“, четири награди „Златен глобус“, четири награди на БАФТА, две награди „Еми“ в праймтайм и награда за най-добра актриса на 64-тия Венециански международен кинофестивал.[2]
Кейт Бланшет Cate Blanchett | |
австралийска актриса, продуцент и театрален режисьор | |
Кейт Бланшет (2015) | |
Родена | Катрин Елис Бланшет
|
---|---|
Националност | Австралия |
Учила в | Национален институт за драматично изкуство (Сидни) |
Работила | актриса, продуцент |
Актьорска кариера | |
Активност | 1992 – |
Оскари | Най-добра поддържаща женска роля: 2005 „Авиаторът“ Най-добра женска роля: 2013 „Син жасмин“ |
Златен глобус | Най-добра актриса в драма: 1998 „Елизабет“ 2013 „Син жасмин“ Най-добра поддържаща актриса: 2007 „Няма ме“ |
БАФТА | Най-добра актриса: 1998 „Елизабет“ 2005 „Авиаторът“ 2013 „Син жасмин“ |
Семейство | |
Баща | Робърт Бланшет |
Майка | Джун Гембъл |
Братя/сестри | Робърт Бланшет Женевиев Амелия Бланшет |
Съпруг | Андрю Ъптън (1997-днес) |
Деца | Дашиъл Джон Роман Робърт Игнейшъс Мартин Eдит Вивиан Патриша |
Подпис | |
Уебсайт | |
Кейт Бланшет в Общомедия |
Завършила Националния институт за драматично изкуство в Сидни, Бланшет започва кариерата си на австралийската сцена. Дебютирайки в игрален филм през 1997 г., тя придобива международна известност с превъплъщението си в кралица Елизабет I във филма „Елизабет“ (1998), за което получава първата си номинация за „Оскар“. Нейното превъплъщение в Катрин Хепбърн в биографичния филм „Авиаторът“ (2004) ѝ носи „Оскар“ за най-добра поддържаща женска роля. По-късно печели „Оскар“ за най-добра женска роля за ролята си на невротична бивша социалистка в комедийната драма „Син жасмин“ (2013). Други нейни роли номинирани за „Оскар“ са в „Записки по един скандал“ (2006), „Не съм там“ (2007), „Елизабет: Златният век“ (2007), „Каръл“ (2015) и „Лидия Тар“ (2022), което я прави най-номинираната австралийка. Най-големите ѝ комерсиални успехи включват трилогията „Властелинът на пръстените“ (2001–2003), „Индиана Джоунс и кралството на кристалния череп“ (2008), „Странният случай с Бенджамин Бътън“ (2008), „Пепеляшка“ (2015), „Тор: Рагнарок“ (2017), „Бандитките на Оушън“ (2018) и „Не поглеждай нагоре“ (2021).
Бланшет участва в над двадесет сценични постановки. Тя и съпругът ѝ Андрю Ъптън са художествени директори на Театралната компания на Сидни от 2008 до 2013 г. Някои от сценичните ѝ роли през този период са в нашумелите възстановки на „Трамвай „Желание““ на Т. Уилямс, „Вуйчо Ваньо“ на А. Чехов, „Големи и малки“ на Б. Щраус и „Прислужничките“ на Ж. Жьоне. Тя прави своя дебют на Бродуей през 2017 г. в „Платонов“ на Чехов, за който получава номинация за наградата „Тони“ за най-добра актриса в пиеса. Тя също така получава две номинации за награда „Еми“ за продуциране и участие в ролята на Филис Шлафли в драматичния минисериал „Мисис Америка“ (2020).
Бланшет е носителка на няколко почетни награди. Австралийското правителство я награждава със Стогодишния медал през 2001 г. и е номинирана за Придружител на Ордена на Австралия през 2017 г.[3] През 2012 г. френското правителство я номинира за Кавалер на Ордена на изкуствата и литературата. През 2015 г. е отличена от Музея на модерното изкуство и получава Стипендия на Британския филмов институт. Има почетни докторски степени от Университета на Нов Южен Уелс, Университета на Сидни и Университета „Макуори“ (Сидни). Сп. „Тайм“ я обявява за един от 100-те най-влиятелни хора в света през 2007 г. През 2018 г. е класирана сред най-високоплатените актриси в света.