Ищар
From Wikipedia, the free encyclopedia
Ищар е акадска и вавилонска богиня, съответстваща на шумерската Инана/ Ининин. В образа за Ищар са вплетени черти и на други шумерски и хуритски богини, като Нину (Нино)[1].
- Тази статия е за акадската богиня. За израелската певица вижте Ищар (певица).
Ищар | |
акадска богиня на плодородието, любовта и войната | |
Семейство | |
---|---|
Баща | Син |
Братя/сестри | Ерешкигал |
Съпруг | Думузи |
Ищар в Общомедия |
Ищар е богиня на плодородието, любовта и войната.[2] Във Вавилонския пантеон тя е представена като божественото олицетворение на планетата Венера. Ищар се асоциира предимно със сексуалността и като закрилница на влюбените. Като богиня на любовта прелъстява любовниците си, но бързо им се насища и ги изоставя.[3]
Числото 15 в шумерската шестдесетична система означавало Богинята Ищар.
Култов център на Ищар е град Урук. Едни от символите на Вавилон, запазени до наши дни, са Портата на Ищар и Улицата на процесиите, възстановка на които може да се види в Пергамския музей, Берлин.
Във всички големи центрове Ищар е имала своите храмове. За подробностите относно култа към нея няма доказателства, че е имало неприлични обреди, въпреки че може да е имало определени мистерии, въведени в определени центрове, които лесно биха могли да впечатлят непосветените като притежаващи неприлични аспекти. Ищар е била обслужвана от жрици и свещеници на които, докато остават в служба не им е било разрешено да се женят. Открити са голям брой статуетки , които я представят гола със скръстени на гърдите ръце или държаща дете. По този начин изкуството отразява популярните представи, формирани за богинята. Заедно със Син- лунният бог и Шамаш- богът на слънцето, тя е третата фигура в триада, олицетворяваща трите големи природни сили - луна, слънце и земя, като жизнена сила- Ану , Бел (Енлил) и Еа – небето, земята и водата – образуващи илюстрация на същата тази тенденция.
В заклинания и химни, в митове и епоси, в оброчни надписи и исторически анали, Ищар е призовавана като великата майка, господарка на земите, облечена в блясък и сила - олицетворение на самия живот.
Богиня на живота Ищар има два аспекта,тя ражда, наторява нивите, облича природата в радост и веселие, но също така отнема благоволението си и когато прави това, нивите изсъхват, а хората и животните престават да се размножават. На мястото на живота настъпват безплодие и смърт. Следователно тя е и мрачна богиня, едновременно жестока и разрушителна. При Асирийцте тя е била призовавана като богиня на войната, битките и преследването. Инана фигурира в Списък на божества от шумеро-акадската митология.