Истрорумъни
From Wikipedia, the free encyclopedia
Истрорумъните, наричани още Истровласи, Далмати, Морлаци, са местен романски народ в западната част на Балканите край Адриатическо море, които живеят днес в Хърватия (по крайбрежието на Далмация), както и разпръснати в Италия (в региона Фриули - Венеция Джулия), където са прогонени от югославските власти след 1945 г.[1] Съществуват основно две хипотези за техния произход, първата определяща ги като потомци на романизирани илири и римски колонисти, а втората - като наследници на население мигрирало около XII-XIV в. от източната част на Балканския полуостров, преминало през Сърбия и Босна до Далмация, Истрия и остров Крък[2][3].
Quick Facts Общ брой, По места ...
Истрорумъни Rumeri, rumâri | |
Истрорумъни от Жежане с техните традиционни костюми на звончари по време на карнавала в Риека, 2006 г. | |
Общ брой | 500 – 1000 души |
---|---|
По места | Хърватия: 450 ∟ Истрия: 120 Останалия свят: 500 |
Език | истрорумънски, хърватски |
Религия | католицизъм |
Сродни групи | арумъни, румънци |
Истрорумъни в Общомедия |
Close