История на Сърбия
From Wikipedia, the free encyclopedia
Славянската прародина на сърбите, известна като Бела Сърбия или Бойка, се е намирала в Бохемия или Галиция. Сърбите или сръбските племена се заселват в средновековните сръбски земи като федерати на Византия, със съгласието на император Ираклий. Сръбските племена са живеели организирани в задруги, начело с князе, а по-после жупани, като през различни исторически периоди, този от жупаните, който се въздигал и ги е обединявал етнически, придобивал статут на велик жупан.
За информацията в тази статия или раздел не са посочени източници. Въпросната информация може да е непълна, неточна или изцяло невярна. Имайте предвид, че това може да стане причина за изтриването на цялата статия или раздел. Шаблонът е поставен на 15:52, 15 юни 2015 (UTC). |
Първите данни за сръбски князе са от 7 век. Сред тях придобива власт и известност родът на Властимировичите, но сръбските племена въпреки че печелят някои битки срещу византийци и българи, до края на 12 век са васално или пряко владени от България или Византия.
Основател на първата средновековна сръбска държава, позната и наричана още с името Рашка, е Стефан Неманя. Той е първият сръбски владетел и основател на династията на Неманичите. Управлява в края на 12 век. При управлението на неговия син Стефан Първовенчани, на 4 януари 1217 година, Рашка получава международно признание на независима държава със статут на кралство. На 16 април (Великден) 1346 година, Стефан Душан по подобие на България, провъзгласява на основата на Рашка царство, но скоро след неговата смърт сръбските рашки земи на Никола Алтоманович стават част от Моравското княжество и Косовското деспотство, прераснали през 1402 г. в Смедеревско деспотство. В периода 1459 – 1804/1912 година някогашните рашки земи са под османско владичество.