Испански грип
From Wikipedia, the free encyclopedia
Испански грип е названието на световната пандемия от грип (инфлуенца), обхванала целия свят през 1918 г.
Пандемията продължава от януари 1918 г. и трае до декември 1920 г.,[1] достигайки разпространение дори до Арктика и отдалечените островни групи в Тихия океан. Данните за смъртността варират в доста широки граници, между 17 и 50 милиона жертви до максимум 100 милиона, но дори отчитайки по-малкото число, испанският грип е едно от най-смъртоносните природни бедствия в човешката история.[2][3][4][5][6] При тогавашното население на Земята от 1,86 милиарда души, между 3% и 5% загиват, 500 милиона (27%) са заразените.
В историческите и епидемиологичните данни няма яснота относно географския произход на пандемията.[2] За разлика от повечето грипни епидемии, които засягат предимно малолетни и по-възрастни хора в недобро здравословно състояние, при испанския грип голяма част от заразените са млади зрели хора в отлично здраве. Бедствието оказва влияние на значителното покачване на случаите на летаргичен енцефалит през 1920-те години.[7]
След изследване на тъкан, взета от замразени жертви, се стига до заключение, че вирусът е убивал посредством предизвикване на т.нар. цитокинна буря (свръх-реакция на имунната система). Това обяснява как реакцията на силните имунни системи фактически е опустошавала тялото на заразения.