Инсула (Римски град)
From Wikipedia, the free encyclopedia
Латинската дума insula (буквално означаваща „остров“, мн. число Insulae) е била използвана в римските градове, за да се означи или градски блок в плана на града, т.е. сграда, заобиколена от четири улици, [1] или, по-късно, е вид апартамент сграда, която заема такъв градски място в квартал.[2] [3] Известно е, че инсулите са били пожароопасни и изобилстват от болести.[4]
Стандартният римски градски план[5] се основава на мрежа от ортогонални (разположени под прав ъгъл) улици.[6] Основава се на древногръцкия модел на Хиподамус. Използва се особено при създаването на нови градове, например в римските колонии.
Улиците на всеки град са били определени на Декуманус (ориентирани изток-запад) и Кардо (север-юг). Основните улици, Декуманус Максимус и Кардо Максимус, се пресичат на или близо до форума, около който биват разположени най-важните обществени сгради.