Империя на инките
From Wikipedia, the free encyclopedia
Империята на инките (на кечуа: Tawantinsuyu, „Четирите района“[1]) е най-голямата и могъща империя в Доколумбова Америка.[2] Нейната политическа и административна структура е смятана от повечето учени за най-добре развитата в Америка преди пристигането на Колумб.[3] Административният, политически и военен център на империята е в Куско в днешно Перу. Цивилизацията на инките възниква в планините на Перу в началото на XIII век, а последните и крепости са превзети от испанците през 1572 година.
Империя на инките Tawantinsuyu | |
1438 – 1533 | |
Империята на инките в разцвета си. | |
Континент | Южна Америка |
---|---|
Столица | Куско |
Официален език | кечуа, аймара, пукина |
Религия | Политеизъм на инките |
Форма на управление | Абсолютна монархия |
Сапа Инка | |
1438 – 1471 | Пачакути |
1471 – 1493 | Тупак Юпанки |
1493 – 1527 | Хуайна Капак |
1532 – 1533 | Атауалпа |
История | Доколумбова Америка |
Пачакути създава империята на инките | 1438 г. |
Гражданска война между Уаскар и Атауалпа | 1529 – 1532 г. |
Испанско завладяване от Франсиско Писаро | 1533 г. |
Край на последното съпротивление на инките | 1572 г. |
Площ | |
Общо (1527 г.) | 2 000 000 km2 |
Население | |
По оценка от 1527 г. | ок. 10 000 000 души |
Гъстота | 5 д./km2 |
Днес част от | Аржентина Боливия Еквадор Колумбия Перу Чили |
Империя на инките в Общомедия |
От 1438 до 1533 година инките установяват контрол над значителна част от западните области на Южна Америка с център в Андите, използвайки завоевания и мирна асимилация. При най-голямото си разширение империята им обединява Перу, голяма част от съвременен Еквадор, западна и централна Боливия, северозападна Аржентина, северно и централно Чили и малка част от югозападна Колумбия в държава, сравнима с историческите империи на Евразия. Неин официален език е кечуа. В обширната империя съществуват множество религиозни форми, повечето свързани с локални свещени места, наричани уака, но властите насърчават култа към слънчевото божество Инти, опитвайки се да го наложат като висшестоящ спрямо другите култове.[4] Инките смятат своя владетел, носещ титлата сапа инка, за „син на Слънцето“.[5]
За Империята на инките е характерно отсъствието на много елементи, свързвани с цивилизацията в Стария свят, като познания за колелото и желязото, използването на ездитни и теглителни животни и наличието на писменост. Въпреки това те изграждат държава с континентални размери, изграждат монументални строежи и мащабна пътна мрежа и въвеждат редица селскостопански нововъведения.[6]
Икономиката в Империята на инките функционира без пари и организирани пазари, на основата на разменна търговия. Поданиците са подложени на принудителен труд в полза на държавата, в замяна на което получават достъп до обработваема земя и стоки, както и до финансирани от властите празненства.[7] Заради ограничените и трудни за интерпретация сведения различни автори определят тази икономическа система противоречиво – като феодална, робовладелска или социалистическа.[8]