Икономика на Бразилия
From Wikipedia, the free encyclopedia
Икономическото развитие на Бразилия докъм 1930 г. е по същество на аграрна страна (захар, кафе, плодове). Положените усилия за индустриализиране през 1930-1940 г., 1950 – 1980 г. както и необходимостта от преодоляване на петролната криза през 1970-те г., довеждат до задлъжняване към Световната банка и до значителна инфлация. Бразилия е богата на полезни изкопаеми (най-вече железни руди), което спомага за бързото развитие на промишлеността през ХХ век. Обособяват се и индустриални райони в централната част (Сао Пауло и Риу Волта Ридонда) и в Минас Жераис (Белу Оризонти). Петролната криза през 1970-те принуждава държавната петролна компания „Петробрас“ да ускори търсенето на петролни залежи в щатите Баия, Риу Гранди ду Норти и Сао Пауло. Развива се и стартиралата през 1975 г. програма за разработване на продукти от произведения от захарна тръстика, спирт, които да изместят бензина с етанол. До 1990 г. производството на петрол е утроено и покрива близо 60 % от потреблението на бензин и 100 % от това на останалите петролни продукти.
Икономика на Бразилия | |
Ранг | 7-о място (ППС и номинален) |
---|---|
Валута | Бразилски реал (BRL) |
Фискална година | Календарна година |
Търговски организации | Съюз на южноамериканските нации, СТО, Меркосур, Г-20 |
Статистика | |
БВП | 2,425 трилиона долара (номинален) (2012) 2,363 трилиона долара (ППС) (2012) |
Ръст на БВП | 1,3% (2012) |
БВП на глава от населението | 12 000 долара (ППС) (2012) |
БВП по сектор | земеделие (5,4%), индустрия (27,4%), услуги (67,2%) (2012) |
Инфлация (Индекс на потребителските цени) | 5,5% (2012) |
Население под прага на бедността | 21,4% (2009) |
Коефициент на Джини | 49,3 (2009) |
Работна сила според професията | земеделие 20%, индустрия 14%, услуги 66% (2003) |
Безработица | 6,2 % (2012) |
Основни индустрии | текстил, обувки, химикали, цимент, дървен материал, желязна руда, стомана, самолети, моторни превозни средтсва и части за тях, машини и екипировка |
Външна търговия | |
Износ | 256 млрд. долара (2012) |
Износни стоки | транспортно оборудване, желязна руда, соя, обувки, кафе, автомобили |
Партньори за износ | Китай 17,3%, САЩ 10,1%, Аржентина 8,9%, Нидерландия 5,3% (2011) |
Внос | $238,8 млрд. долара (2012) |
Вносни стоки | машини, електрическо и транспортно оборудване, химикали, нефт, автомобилни части, електроника |
Основни партньори за внос | САЩ 15,1%, Китай 14,5%, Аржентина 7,5%, Германия 6,7%, Южна Корея 4,5% (2011) |
Публични финанси | |
Приходи | 911,4 милиарда долара (2012) |
Кредитен рейтинг | А- (вътрешен) А- (чуждестранен) BB- (T&C определяне) (Стандард&Пуърс) |
Валутни и златни резерви | 371,1 милиарда долара (2012) [1] |
Страница в CIA The World Factbook |
Понастоящем проблемите с инфлацията са общо взето решени, а вноските по дълга – разсрочени. Страната с най-значителна промишлена структура в Латинска Америка се превърна в осмата промишлена страна в света. В началото на 90-те години промишлеността представлява 34 % от брутния национален продукт, селското стопанство 9,1 %, а услугите – 56 %. Въпреки големите социални проблеми, които трябва да бъдат преодолени, динамиката на икономиката проличава и в нарастването на износа.
Външната търговия се засилва със създаването през 1994 г. на Южния общ пазар – Меркосул и подписаните споразумения за свободна търговия между четири страни от Южна Америка (Аржентина, Бразилия, Парагвай и Уругвай).
Бразилия продължава да бъде най-големият производител на захарна тръстика и кафе. Тези два продукта са неразривно свързани с историята на страната и са определяли структурата на икономиката и заселването. Захарта е много ценена в Европа през XVI век. По това време португалците вече отглеждат захарна тръстика в Алгарв, а през 1536 г. я пренасят в Североизточна Бразилия. По-късно докарват роби от Африка, развиват културата по крайбрежието и до XIX век изнасят през Салвадор за Европа произведената в мелници захар от огромните имения. Монополът на захарната тръстика продължава до края на XVII в., когато започва отглеждането на памук, какао и тютюн. След дълга криза интересът към захарната тръстика се възвръща с програма за развитието и от 1975 г. и производството се разпростира до южните щати (Сао Пауло е най-големият център за получаване на захар и спирт).
Първите кафеени плантации (пренесени от Френска Гвиана през XVIII в.) се развиват в областта Рио, където имало много роби. Премахването на робството и притокът на европейски емигранти (италианци и германци), а по-късно и японци (1890 г.) в щата Сао Пауло, както и благоприятния климат, обясняват разпространението на културата на юг – първо в този щат, а по-късно в Парана. Бразилия става първият производител на кафе и въпреки кризата през тридесетте години, и до днес запазва водещите си позиции.