Иван Тургенев
Руски писател / From Wikipedia, the free encyclopedia
Иван Сергеевич Тургенев (на руски: Ива́н Серге́евич Турге́нев, 1818 – 1883) е един от най-известните руски писатели. Един от класиците на руската литература, внесли най-значителен принос в нейното развитие през втората половина на XIX век [2]. Член-кореспондент на императорската Академия на науките в раздела за руски език и словесност (1860), почетен доктор на Оксфордския университет (1879), почетен член на Московския университет (1880)[3].
Иван Тургенев | |
руски писател | |
Роден | Ива́н Серге́евич Турге́нев
28 октомври 1818 г. (стар стил)
|
---|---|
Починал |
Буживал, Франция |
Погребан | Литераторские мостки, Санкт Петербург, Русия |
Националност | Русия |
Учил в | Императорски московски университет Хумболтов университет на Берлин |
Работил | драматург, писател |
Литература | |
Псевдоним | .....въ, —е—, И.С.Т., И.Т., Л., Недобобов, Иеремия, Т., Т…, Т. Л., Т……в |
Период | 1834–1883 |
Жанрове | разказ, повест, роман, елегия, драма |
Направление | реализъм |
Течение | литературен реализъм |
Дебютни творби | „Вечер“ (1838) |
Известни творби | „Рудин“, „Дворянско гнездо“, „В навечерието“, „Бащи и деца“ |
Повлиян | |
Повлиял | Теодор Щорм, Гюстав Флобер, Херман Банг, Хенри Джеймс, Джоузеф Конрад, Антон Чехов, Ирен Немировски, Ърнест Хемингуей, Труман Капоти |
Семейство | |
Съпруга | няма |
Подпис | |
Уебсайт | |
Иван Тургенев в Общомедия |
Той е сред най-големите и най-авторитетни руски писатели от втората половина на XIX в. Непосредствен продължител на творческите традиции на Пушкин и Гогол в белетристиката, макар и да е сочен само като представител на пушкиновското течение в руската литература. В неговото творчество много ярко се съчетават Пушкиновата пестеливост в израза на Гоголевите социалност и идейност. Той издига на един нов, по-висок етап художествената проза в Русия, като я изпълва с по-голяма човешка топлота и емоционалност, с нови герои и проблеми, с нови открития в областта на жанровата форма и стила.
И. С. Тургенев е първият голям романист на руската литература – създава цяла поредица от романи, между които „Рудин“, „Дворянско гнездо“, „В навечерието“ и „Бащи и деца“.
Известно е, че Тургенев прекарва по-голямата част от своя творчески живот в Западна Европа, но никога не забравя своята родина и своя народ. Далеч от тях той продължава да мисли и с творчеството си да се бори за тяхното по-светло бъдеще. В същото време великият писател не забравя своя национален дълг – да пропагандира руското художествено слово на Запад. Той е един от първите, които запознават западноевропейския читател с творчеството на Пушкин, Гогол, Толстой и т.н.
Тургенев започва своята литературна дейност през 1840-те години на страниците на сп. „Съвременник“ на Некрасов, в което са господствали естетическите идеи на Висарион Белински. Великият критик е бил и идейният ръководител на това списание и на по-голямата част от неговите сътрудници, между които е бил и Тургенев. След смъртта на Белински обаче, през 1850 – 1870-те години, постепенно Тургенев се отдалечава от неговия кръг и от руските идеи за революция, за да застане изцяло на либерално-просветителски позиции. Това не му е попречило да се отнася винаги с уважение и любов към своя велик съвременник и учител Белински и неговите идеи.
Обективно погледнато, творчеството на Тургенев, независимо от неговите идейни разбирания на западняк и „постепенец“, винаги е служило на прогреса – служило е на интересите на руския народ, а в известни моменти и на руската революция.