Златно сечение
From Wikipedia, the free encyclopedia
Златно сечение (известно още като златна пропорция, златен коефициент или божествена пропорция) в математиката е число, което изразява такова съотношение на двете части на цяло , че по-голямата част се отнася към по-малката така, както цялото към по-голямата:
- .
Това е ирационално число и обикновено се отбелязва с гръцката буква φ, а стойността му е приблизително равна на 1,618:
Геометрично се илюстрира с отсечка, разделена на две неравни части с такива дължини, че цялата отсечка се отнася към по-дългата част така, както по-дългата част към по-късата.[1]
Златното сечение е не само математическо понятие, но и символ за красота, хармония и съвършенство в изкуството, науката и природата. Терминът „златно сечение“ е въведен от Леонардо да Винчи като пропорция за „идеалното човешко тяло“. То е било познато на египтяните и древните гърци още в Античността. Представата за хармония и отношение е в основата на философските идеи на Питагор. Египетските пирамиди и Партенонът са пример за използването на пропорцията φ в архитектурата.