За Божия град
From Wikipedia, the free encyclopedia
„За Божия град срещу езичниците“ (на латински: De Civitate Dei contra Paganos) е книга, написана на латински от Августин от Хипон в началото на 5 век, занимаваща се с въпроси, свързани с Бог, мъченичеството, евреите, и други аспекти на християнската философия. „За Божия град“ е едно от големите произведения на Августин заедно с „Изповеди“, „За християнската доктрина“ и „За троицата“. Августин е най-влиятелният Отец на Църквата на Запад, и чрез западното християнство „Божият град“ дълбоко повлиява западната цивилизация.
За Божия град | |
De civitate Dei contra paganos | |
„За Божия град“, първа страница на ръкопис от 1470 г. | |
Автор | Августин от Хипон |
---|---|
Създаден | 5 век |
Оригинален език | латински |
Издателство в България | „Захарий Стоянов“ • том първи (2005) • том втори (2008) |
Преводач | Доротея Валентинова |
ISBN | ISBN 978-954-09-0114-5 |
За Божия град в Общомедия |
Августин пише този трактат, за да обясни връзката на християнството с конкурентни религии и философии, и с римското правителство, с което все по-често се преплитат. „За Божия град“ е написан веднага след като Рим е разграбен от вестготите през 410 г. – събитие, което оставя римляните в състояние на дълбок шок и мнозина виждат в него наказание за изоставянето на традиционната римска религия и приемането на католическото християнство. Именно в тази атмосфера Августин обединява християните, пишейки, че дори господството на империята да е в опасност, то Божият град, в крайна сметка, ще триумфира – очите на Августин са били фиксирани на Небето, тема на много християнски произведения на Късната Античност.
Въпреки обявяването на християнството като официална религия на империята, Августин твърди, че посланието ѝ е повече духовено, отколкото политическо. Християнството, твърди той, трябва да се занимава с мистичното, небесния град, Новия Ерусалим – вместо със земна политика.
Книгата представя историята на човечеството като конфликт между това, което Августин нарича Човешкия град и Божия град (един конфликт, който е предопределен да приключи с победа за последния). Божият град се отличава с хора, които са забравили земното удоволствие, за да се посветят на вечните истини на Бога, разкрити напълно в християнската вяра. Човешкият град, от друга страна, се състои от хора, които са потопени в грижите и удоволствията на настоящето, преходен свят.