Живопис на Търновската художествена школа
From Wikipedia, the free encyclopedia
Живописта на Търновската художествена школа е основно направление в българското изобразително изкуство от 13 век-14 век по името на столицата и главено културно средище на Втората българска държава, Търново. Въпреки че следва основните тенденции на Палеологовия ренесанс, Търновската живопис има свои отличителни белези, даващи основание да се разглежда като отделна школа.
В зависимост дали служи за украса по стените на християнските храмове или става дума за кавалетни произведения може да се раздели условно на два вида: стенописи и иконопис.
При археологическите разкопки са открити твърде малко следи от мозаечна украса, което показва, че тази техника не е намерила широко разпространение в България.
Търновската школа продължава да оказва силно влияние върху църковната и светската живопис в България чак до края на 17 век.