Епидермис (ботаника)
From Wikipedia, the free encyclopedia
Епидермисът е най-външната еднослойна група от клетки, покриващи едно растение, особено листата и младите тъкани на едно васкуларно растение, вкл. стъблата и корените.
За информацията в тази статия или раздел не са посочени източници. Въпросната информация може да е непълна, неточна или изцяло невярна. Имайте предвид, че това може да стане причина за изтриването на цялата статия или раздел. |
- Вижте пояснителната страница за други значения на Епидермис.
Тази статия се нуждае от подобрение. Необходимо е: правилен превод на guard cells (предпазни клетки). Ако желаете да помогнете на Уикипедия, използвайте опцията редактиране в горното меню над статията, за да нанесете нужните корекции. |
Епидермисът и кората са кожните тъкани при васкуларните растения. Епидермисът образува границата между растението и външната среда. Той изпълнява няколко функции: защита срещу загуба на вода, регулация на газовия обмен, отделяне на метаболични съединения и (особено в корените) поглъщане на вода и минерални хранителни продукти. Епидермисът на повечето листа има дорсовентрална анатомия – горната (адаксиална) и долната (абаксиална) повърхности имат донякъде различен строеж и могат да изпълняват различни функции.
Епидермисът е обикновено прозрачен (в епидермалните клетки няма хлоропласти) и е покрит от външната страна с восъкоподобен слой (кутикула), който предотвратява загубата на вода. Кутикулата на долния епидермис на листата може да бъде по-тънка, отколкото на горния и е по-дебела по листата от сухи климати в сравнение с тези от влажни климати.
Епидермалната тъкан включва няколко диференцирани типа клетки: епидермални клетки, предпазни клетки, спомагателни клетки и епидермални власинки (трихоми). Епидермалните клетки са най-многобройни, най-големи и най-слабо специализирани. Те са обикновено по-удължени в листата на едносемеделните растения, отколкото в тези на двусемеделните.