Елизабет Кейди Стантън
американска суфражетка и аболиционистка / From Wikipedia, the free encyclopedia
Елизабет Кейди Стантън (12 ноември 1815 – 26 октомври 1902) е американска социална активистка, аболиционистка и водеща фигура в ранното движение за права на жените в САЩ.
Елизабет Кейди Стантън Elizabeth Cady Stanton | |
американска суфражетка и аболиционистка | |
Елизабет Кейди Стантън около 1880 г. | |
Родена |
12 ноември 1815 г.
|
---|---|
Починала | 26 октомври 1902 г. (86 г.)
|
Погребана | Ню Йорк, САЩ |
Партия | Републиканска партия |
Семейство | |
Подпис | |
Елизабет Кейди Стантън в Общомедия |
Нейната Декларация на мненията, представена на първия конгрес за права на жените през 1848 г. в Сеника Фолс, Ню Йорк, често се сочи като основополагаща за първите организирани движения за права на жените и женски суфражизъм в Съединените щати.[1]
Преди да стесни дейността си почти изцяло само върху правата на жените, Стантън, нейните съпруг Хенри Брюстър Стантън и братовчед Джерит Смит са активни аболиционисти. За разлика от повечето останали личности, ангажирани с правата на жените, дейностите на Стантън покриват разнообразни въпроси отвъд гласоподавателните права. Сред вълнуващите я проблеми са родителските и попечителски права на жените, правото на собственост, заетост и независим приход, развод, икономическото добруване на семейството и контрола върху раждаемостта.[2] Тя е и гласовит поддръжник на въздържателното движение през 19 век.
След Американската гражданска война посветеността на Стантън на женския суфражизъм води до разцепление в движението за права на жените, когато тя и Сюзан Б. Антъни отказват да подкрепят четиринайсетата и петнайсетата поправка в Конституцията на САЩ. Тя се противопоставя на даването на допълнителна правна защита и избирателни права на афроамериканските мъже, докато на жените – чернокожи или бели – тези права биват отказвани. Тази ѝ позиция, както и мнението ѝ относно организираното християнство и женските въпроси отвъд избирателните права, водят до сформирането на две отделни организации за защита на правата на жените, които се обединяват отново, със Стантън като президент, двадесет години след отцепничеството ѝ от основното движение на женския суфражизъм.