Електромагнитен спектър
From Wikipedia, the free encyclopedia
Електромагнитен спектър се нарича диапазонът (обхватът) на всички възможни електромагнитни излъчвания. Също така под електромагнитен спектър (обикновено – само спектър) на даден обект се разбира обхватът на електромагнитното излъчване, който той излъчва (емисионен спектър), отразява, пропуска или поглъща (абсорбционен спектър). В тесен смисъл това е разпределението на енергията на електромагнитното излъчване от източник по честота, дължина на вълната или друг подобен параметър.[1]
- Спектър пренасочва насам. За други значения вижте Спектър (пояснение).
Той обхваща всички възможни честоти – от радиочестоти от няколко херца (дълговълновата граница на спектъра) до честотите на гама-лъчите (късовълновата граница на спектъра), покривайки дължини на вълната с размер от хиляди километри до такива, съизмерими с размера на атомите и по-малки. Например 22-годишният цикъл на слънчевите петна произвежда лъчение с период 22 години или честота 1,4×10-9 Hz. Като пример за другата крайност могат да се вземат фотони с произволно висока честота, които може да възникнат при анихилация на електрони с позитрони с достатъчно висока енергия. Фотони с честота 1024 Hz могат да се произведат със съвременни ускорители на частици. В нашата Вселена границата на късите вълни изглежда е дължината на Планк (виж Единици на Планк), а на дългите вълни е самата Вселена (виж космология), въпреки че спектърът е принципно безкраен.
Електромагнитният спектър е една от разновидностите на физическите спектри. Той се регистрира експериментално чрез детектиране на интензивността на излъчване в тесни, равноотдалечени спектрални интервали от спектъра на сигнала (например с помощта на монохроматор). Характеризира се със спектрална плътност. Възможни измерителни единици: , и други, често дадени в относителни безразмерни единици.