Дун (укрепление)
From Wikipedia, the free encyclopedia
Дун (на английски: Dun) е название за кръгово хълмово укрепително съоръжение построено по метода на сухата зидария и започнало разпространението си в различни части на Европа през бронзовата и желязната епоха в периода между 1200 и 700 преди Христос. Укрепленията са разположени на подходящи за целта хълмове или други възвишения и разполагат със защитна стена, която използва структурата на възвишението и е изградена от каменни части и дърво. Размерите на това укрепление достигат 50 метра в диаметър. [1]