Дон Кихот
From Wikipedia, the free encyclopedia
„Дон Кихот де ла Манча“ (на испански: „Don Quijote de la Mancha“) е роман от испанския писател Мигел де Сервантес. Цялото му заглавие е „Знаменитият идалго Дон Кихот де ла Манча“ (на испански: „El Ingenioso Hidalgo Don Quijote de la Mancha“). Романът е в две части, първата от които е публикувана през 1605 г., а втората – през 1615 г. Творбата се смята за една от най-емблематичните в испанската и световна литература, както и втората най-превеждана и издавана книга след Библията.
- Тази статия е за романа „Дон Кихот“. За други значения вижте Дон Кихот (пояснение).
Дон Кихот де ла Манча | |
Don Quijote de la Mancha | |
Оригинална корица на първото издание | |
Други имена | Дон Кихот Ламаншки, Знаменитият идалго Дон Кихот де ла Манча, Дон Кихот де ла Манча |
---|---|
Автор | Мигел де Сервантес |
Илюстратор | Гюстав Доре |
Първо издание | I том 20 декември 1605 г.[1] II том – 1615 г. Испания |
Издателство | Хуан де ла Куест |
Оригинален език | испански |
Жанр | Рицарски роман[2] Пародия[2] |
Вид | роман |
Страници | 863 |
Издателство в България | Хр. Н. Самсаров (1882) Янко Ковачев (1895) Петър Кабакоев (1910) Ст. Атанасов (1918) Николай Вранчев (1923, 1927) Хемус (1928, 1946) Ралица (1938) Игнатов (1939) Ж. Маринов (1940) Знание (1946) Народна култура (1961 – 1967, 1970, 1980) Отечество (1979, 1986) Пеликан Алфа (1992) Слово (1994) Дамян Яков (2008) Изток-Запад (2015) Захарий Стоянов (2020) |
Преводач | Христо Самсаров (1882) Трайко Китанчев (1895) Петър Кабакоев (1910) Николай Вранчев (1923, 1927) Димитър Подвързачов (1926, 1961) Димитър Симидов (1939, 1946) Витя Вълева (1940) Петър и Тодор Нейкови (1966, 1979) Тодор Нейков (1986, 2015, 2020) Светозар Златаров (1992) Олга Христова (2008) |
ISBN | ISBN 954-511-005-8 |
Начало | En un lugar de la Mancha, de cuyo nombre no quiero acordarme, no ha mucho tiempo que vivía un hidalgo de los de lanza en astillero, adarga antigua, rocín flaco y galgo corredor. |
Край | pues no ha sido otro mi deseo que poner en aborrecimiento de los hombres las fingidas y disparatadas historias de los libros de caballerías, que por las de mi verdadero don Quijote van ya tropezando y han de caer del todo sin duda alguna. Vale. |
Дон Кихот де ла Манча в Общомедия |
Към днешна дата съществуват много адаптации на романа, като основният текст също бива многократно преиздаван. През 2005 година книгата празнува 400-годишнина, отбелязана подобаващо по света. Испанското правителство пуска в обращение монета от 2 евро, на гърба на която е изобразен рицарят с леген за бръснене на главата, стара ризница и копие.
Книгата разказва за съдбата на благородника Алонсо Кихано, който чете изключително много рицарски романи, вследствие на което губи своя разум и самопровъзгласявайки се за рицар, въпреки че рицарското време отдавна е отминало, решава да донесе справедливост на света. За свое прозвище приема Дон Кихот де ла Манча. Негов верен помощник става Санчо Панса – обикновен фермер.
В романа силно подчертано е направлението реализъм, метатекстовост, интертекстуалност. Книгата има огромно влияние върху литературната общност, за което свидетелстват директни препратки в „Тримата мускетари“ (1844) на Александър Дюма, „Приключенията на Хъкълбери Фин“ (1884) и „Сирано дьо Бержерак“ (1897) на Едмон Ростан. А. Шопенхауер дори цитира „Дон Кихот де Ла Манча“ като един от четирите най-велики романа, писани някога.