Долина на царете
From Wikipedia, the free encyclopedia
25.740833, 32.602222
Долината на царете (на арабски: وادي الملوك, произнася се Уади ел-Мулук) е долина в Египет, където са гробниците (хипогеи) на фараоните от Новото царство – от Осемнадесета до Двадесета династия.
Долината е използвана от около 1539 г. пр.н.е. до 1075 г. пр.н.е. и в нея има 62 гробници, като първата (най-старата) е на Тутмос I (открита през 1899 г.) и от Тутмос III, с изключение на Ехнатон, всички фараони от Осемнадесета, Деветнадесета и Двадесета династия са погребвани тук. Последната гробница е на Рамзес X или XI.
В Долината на царете са погребaни жените и децата на фараоните и на благородниците. По време на царуването на Рамзес I започва изграждането на Долината на цариците, но въпреки това някои царици все още продължават да бъдат погребвани заедно със съпрузите си.
Името на долината на арабски означава „Вратите на Царете“ и се отнася за вратите, които завинаги затварят гробниците.
Първото откритие на съвременната археология е находката на Хауърд Картър на 4 ноември 1922 – той открива гробницата на Тутанкамон. Тази гробница е първата открита гробница, почти незасегната от грабителите на гробници.
Няколко души от археологическия екип на Картър и по-късни изследователи се разболяват (хващат местен вирус с храната или животните, най-вече чрез насекомите), което води до днешната легенда за „Проклятието на фараоните“.
Долината на царете Величественият некропол за милиони години на фараоните, живот, сила и здраве в западна Тива – с йероглифи | |||||||||||||||||||||||||||||
| |||||||||||||||||||||||||||||
{{{trans}}} |