Додо
вид птица / From Wikipedia, the free encyclopedia
Додо (Raphus cucullatus) е изчезнала птица от семейство Гълъбови. Додото е живяло на Маскаренските острови: Мавриций, Реюнион и Родригес. Било е високо повече от метър. Додо са го наричали португалците; дошлите по-късно нидерландци са го нарекли дронт.
Додо | ||||||||||||||||||||||
Природозащитен статут | ||||||||||||||||||||||
Изчезнал[1] | ||||||||||||||||||||||
Класификация | ||||||||||||||||||||||
| ||||||||||||||||||||||
Научно наименование | ||||||||||||||||||||||
Linnaeus, 1758 | ||||||||||||||||||||||
Разпространение | ||||||||||||||||||||||
Обхват на вкаменелости | ||||||||||||||||||||||
Додо в Общомедия | ||||||||||||||||||||||
[ редактиране ] |
Додо е един от най-ранните примери на животно, изчезнало поради действията на хората, затова често се използва като символ за изтребване на видовете.
Подфосилните останки показват, че додото е високо около 1 метър (3 фута 3 инча) и може да е тежало 10,6 – 17,5 кг (23 – 39 фунта) в дивата природа. Появата на додо се доказва само от рисунки, картини и писмени разкази от 17. век. Тъй като те се различават значително и е известно, че само някои от илюстрациите са на живи екземпляри, точният му външен вид остава неизвестен и малко се знае за поведението му. Въпреки че додо исторически се е смятало за дебело и тромаво, сега се смята, че е било добре адаптирано за своята екосистема. Изобразявано е с кафяво-сиво оперение, жълти крака, кичур от пера на опашката, сива, гола глава и черен, жълт и зелен клюн. Смята, че храната му е включвала плодове, а основното местообитание е била гората в по-сухите крайбрежни райони на Мавриций. Предполага се, че додото е станало нелетящо поради наличието на изобилие от хранителни източници и относителното отсъствие на хищници на Мавриций.
Първото записано споменаване на додото е от нидерландски моряци през 1598 г. През следващите години птицата е била ловувана от моряци и инвазивни видове, докато местообитанието ѝ е било унищожавано. Последното широко прието наблюдение на додо е през 1662 г. Изчезването му не е забелязано веднага и някои го смятат за мит. През 19. век са проведени изследвания върху малко количество останки от четири екземпляра, донесени в Европа в началото на 17. век. Сред тях е изсушена глава, единствената мека тъкан на додо, която е останала днес. Оттогава на Мавриций е събрано голямо количество подфосилен материал, най-вече от блатото Мар-о-Сонж. Изчезването на додото в рамките на по-малко от век от откриването му насочва вниманието към проблема с участието на човека в изчезването на цели видове. Додото постига широка известност с ролята си в историята на Приключенията на Алиса в Страната на чудесата и оттогава се е превърнало в неизменна част от популярната култура, често като символ на изчезване и остаряване.