Доброта
Уикимедия списък / From Wikipedia, the free encyclopedia
Добротата е морално качество и добродетел; вид поведение, белязано с прояви на щедрост, внимание или загриженост за другите, без да се очаква похвала или награда. Добротата е една от основните теми в Библията. В Книга II на „Риторика“ Аристотел определя добротата като „услужливост към някой в нужда, не в замяна на нищо, нито в полза на самия помощник, а на този човек, на който се помага“.[1] Ницше смята добротата и любовта за „най-лечебните билки и представители в човешкия контакт“.[2] Добротата се счита за една от рицарските добродетели.[3] В ученията на Мехер Баба Бог е синоним на доброта: „Бог е толкова благ, че е невъзможно да си представим Неговата неограничена доброта!“[4]