Джуди Денч
английска актриса / From Wikipedia, the free encyclopedia
Дейм Джудит Оливия Денч CH DBE FRSA (на английски: Dame Judi Olivia Dench)[1] е британска кино- и театрална актриса, и активистка.[2] Във Великобритания има репутацията на една от най-великите актриси в историята главно чрез работата си в театъра, който е нейна сила през цялата ѝ кариера. Неведнъж е обявявана за Номер едно в анкетите за най-добър британски актьор.[3]
Джуди Денч Judi Dench | |
английска актриса | |
Джуди Денч на церемонията на Британските филмови награди през 2007 г. | |
Родена | Джудит Оливия Денч
9 декември 1934 г. (89 г.)
|
---|---|
Религия | Квакерство |
Националност | Англия Великобритания |
Учила в | Central School of Speech and Drama, Лондон |
Актьорска кариера | |
Активност | 1957 – днес |
Оскари | Най-добра поддържаща женска роля: 1999: „Влюбеният Шекспир“ |
Златен глобус | Най-добър актьор в драма: 1991: The Last of the Blonde Bombshells |
БАФТА | Най-добър дебют в главна роля във филм: 1965: „Четири сутринта“ Най-добра актриса в поддържаща роля: 1986: „Стая с изглед“ 1988: „Шепа прах“ 1998: „Влюбеният Шекспир“ Най-добра актриса в главна роля: 1997 „Мисис Браун“ 2001: „Айрис“ БАФТА телевизия: Най-добра актриса: 1968: „Разговор с непознат“ 1982: Going Gently A Fine Romance (еп. 1) „Вишнева градина“ 2001: The Last of the Blonde Bombshells Най-добро развлекателно представление: 1985: A Fine Romance (еп. 4) |
Театрални награди | Награда „Тони“ за най-добра театрална актриса: 1984: Amy's View |
Семейство | |
Баща | Реджиналд Артър Денч |
Майка | Елеонора Олив (Джоунс) |
Братя/сестри | Джефри Денч брат |
Съпруг | Майкъл Уилямс (1971 – 2001) |
Партньор | Дейвид Милс (2010 – днес) |
Деца | Тара Кресида Франсис Уилямс (Финти Уилямс) |
Уебсайт | |
Джуди Денч в Общомедия |
Дебютира професионално през 1957 г. с театралната компания Олд Вик. През следващите няколко години участва в няколко пиеси на Шекспир: играе Офелия в „Хамлет“, Жулиета в „Ромео и Жулиета“ и Лейди Макбет в „Макбет“. Въпреки че по-голямата част от дейността ѝ в този период е в театъра, тя работи и в киното и печели награда на БАФТА за най-обещаващ дебют. През 1968 г. получава отлични отзиви за главната си роля на Сали Боулс в мюзикъла „Кабаре“.
През следващите две десетилетия се утвърждава като една от най-значимите британски театрални актриси, работейки за Кралския национален театър и за Кралската шекспирова компания. Получава признанието на критиката за работата си в телевизионните сериали A Fine Romance (1981 – 1984) и As Time Goes By (1992 – 2005), и в двата от които играе главни роли. Филмовите ѝ участия са редки и включват поддържащи роли в големи филми като „Стая с изглед“ с Джеймс Айвъри (1985), преди да се издигне до международната слава като М в „Златното око“ (1995) – роля, която продължава да играе във филмите за Джеймс Бонд до последната си поява в „Спектър“ (2015).[4]
Шесткратно номинирана за наградата „Оскар“, през 1999 г. Денч печели „Оскар“ за най-добра поддържаща актриса за 6-минутното си изпълнение на кралица Елизабет I във „Влюбеният Шекспир“ (1998) и има шест номинации за наградата за изпълненията си в „Мисис Браун“ (1997), „Шоколад“ (2000), „Айрис“ (2001), „Госпожа Хендерсън представя“ (2005), „Записки по един скандал“ (2006) и „Филомена“ (2013). Носителка е и на редица други отличия за актьорската си игра в театъра, киното и телевизията: единадесет награди на Британската филмова академия (1966, 1968, 1982, 1985, 1987, 1989, 1998, 1999, 2001 и 2002 г.), от които четири BAFTA TV и една BAFTA Fellowship, седем награди „Лорънс Оливие“, три награди „Сателит“ (1998, 2008 и 2009 г.), две награди на Гилдията на екранните актьори (1999 и 2001 г.) и „Златен глобус" (1998 и 2001 г.), една Награда „Тони“ (1999), Специална награда „Оливие“ (2004), Европейски филмови награди (2008), Изследователска стипендия на Британския филмов институт (2011) и много други.[5][6]