Джон Дън
From Wikipedia, the free encyclopedia
Джон Дън (на английски: John Donne) (1572 – 31 март 1631) е английски поет и англикански проповедник. Творбите му, забележителни с метафоричния и чувствения си стил, включват сонети, любовна поезия, религиозни стихотворения, преводи от латински, епиграми, елегии, песни, сатири и проповеди. Поезията му се отличава с жизнеността на езика си и находчивостта на метафорите в сравнение със своите съвременници. Известен е със своите Свети сонети.
Джон Дън John Donne | |
английски поет | |
Портрет на Джон Дън от Исаак Оливър | |
Роден |
1572 г.
|
---|---|
Починал |
Лондон, Англия |
Погребан | Катедрала Сейнт Пол, Сити, Великобритания |
Религия | англиканство[1] |
Националност | Англия |
Учил в | Кеймбриджки университет |
Литература | |
Жанрове | сатира, елегия, проповед |
Тема | любов, сексуалност, религия, смърт |
Направление | Метафизични поети |
Известни творби | „Бълхата“, „Екстазът“ |
Семейство | |
Уебсайт | |
Джон Дън в Общомедия |
Дън произлиза от римокатолическо семейство и преживява гонения до преминаването си в лоното на Англиканската църква. Въпреки доброто си образование и поетичен талант живее в бедност в продължение на години, разчитайки изключително на богати приятели. През 1615 г. става англикански свещеник, а през 1621 г. декан на катедралата Св. Павел в Лондон. Според някои учени любовната му поезия и сатирата датират от младостта му, а религиозните проповеди от по-зрелите му години, но това не може да се определи със сигурност, тъй като повечето му произведения са публикувани след смъртта му (1633 г.). Изключение правят Годишнини-те, публикувани през 1612 г., и Молитвите при неочаквани случаи, публикувани през 1623 г. Проповедите му са датирани, включително с датата на изнасяне.