Джакомо Пучини
италиански композитор / From Wikipedia, the free encyclopedia
Джа̀комо Анто̀нио Домѐнико Микѐле Втори Марѝя Пучѝни (на италиански: Giacomo Antonio Domenico Michele Secondo Maria Puccini) е един от най-популярните италиански оперни композитори.
Джакомо Пучини Giacomo Puccini | |
италиански композитор | |
Роден |
22 декември 1858 г.
|
---|---|
Починал | 29 ноември 1924 г. (65 г.)
|
Учил в | Миланска консерватория |
Музикална кариера | |
Стил | класическа музика, опера |
Инструменти | орган |
Активност | от 1876 г. |
Участник в | Royal Swedish Academy of Music |
Семейство | |
Подпис | |
Уебсайт | |
Джакомо Пучини в Общомедия |
Специалистите го приемат като продължител на делото на Джузепе Верди. Той е последният от плеядата италиански оперни композитори, започваща през 17 век с Клаудио Монтеверди и преминаваща през Джоакино Росини и Джузепе Верди. За разлика от своите предшественици Пучини пише по-леки творби с нов, реалистичен стил, който придобива популярност в края на 19 век. Неговите опери се отличават с възхитителни мелодии и ярки женски образи. Много от тях влизат в постоянния репертоар на големите оперни театри по целия свят, а трите му велики произведения „Бохеми“, „Мадам Бътерфлай“ и „Турандот“ стават стандарт за писане за много от следващите поколения композитори. Някои от ариите му остават изключително популярни – „O mio babbino caro“ от „Джани Скики“, „Che gelida manina“ от „Бохеми“, „Nessun dorma“ от „Турандот“, „E lucevan le stelle“ от „Тоска“ и др.[1][2][3]