Дворец на Съветите
From Wikipedia, the free encyclopedia
Дворецът на Съветите (на руски: Дворец Советов) е неосъществен грандиозен проект на съветското правителство, строителните работи по който се провеждат от началото на 1930-те до края на 1950-те години. Той цели построяването на административен център и конгресна зала в Москва, РСФСР, СССР (днес Русия) близо до Кремъл на мястото на разрушената катедрала Христос Спасител. Архитектурният конкурс за двореца (1931 – 1933) е спечелен от Борис Иофан и неговия неокласически проект, който впоследствие е променен от Иофан, Владими Шчуко и Владимир Гелфрейх на небостъргач. Ако е била завършена, тя е щяла да стане най-високата сграда в света за времето си.[1] Строежът започва през 1937 г., но е спрян от немското нахлуване в Съветския съюз през 1941 г. През 1941 – 1942 г. стоманеното скеле на строежа е снето, за да се използва за подсилване на мостове.[2] Строителството така и не продължава. През 1958 г. основите на двореца са преобразувани в това, което по-късно става най-големият открит басейн в света – басейн „Москва“. Басейнът е затворен през 1990-те години и на негово място наново е построен храмът Христос Спасител.[3]
Дворец на Съветите Дворец Советов | |
Местоположение в Москва | |
Местоположение | Москва, РСФСР, СССР |
---|---|
Архитект | Борис Иофан, Владимир Шчуко, Владимир Гелфрейх |
Тип на сградата | правителствена сграда на Върховния съвет на СССР |
Изграждане | 1930-те до края на 1950-те години (отменено) |
Етажи | 100 |
Височина | 415 m (покрив) 495 m (антена) |
Статут | непостроена |
Дворец на Съветите в Общомедия |