Гупта
From Wikipedia, the free encyclopedia
Империята Гупта (на санскрит: गुप्तसाम्राज्यम्, Gupta Sāmrājya IAST) е историческа държава в Северна Индия, съществувала приблизително между 320 и 550 година и обхващала голяма част от Индийския субконтинент. Основана от махараджата Шри Гупта, империята умиротворява страната и поставя началото на период на относително благоденствие и културен разцвет,[1] често определян като Златен век на Индия.[2] Значително се развиват литературата, скулптурата, религията, изкуството (т.н. изкуство гупта, което характеризира класическа Индия) и особено науките математика, медицина, астрономия (теория за въртенето на Земята) и хирургия (присаждания на кожа и дори чревни операции).[3]
Гупта गुप्तसाम्राज्यम् | |
— империя — | |
275 – 550 | |
Територия около 370 година (в синьо) | |
Континент | |
---|---|
Столица | Паталипутра |
Официален език | Санскрит |
Религия | Индуизъм Будизъм |
Форма на управление | Монархия |
Махараджа | |
275 – 300 | Шри Гупта |
320 – 350 | Чандрагупта I |
540 – 550 | Вишнугупта |
и други | |
| |
Днес част от | Бангладеш Индия Непал Пакистан |
Гупта в Общомедия |
Най-значимите владетели са Чандрагупта I, Самудрагупта и Чандрагупта II.[4] По времето на Самудрагупта, империята обхваща територии от Пенджаб до Западен Бенгал, а хегемонията ѝ е призната до Асам и Непал. Към края на 5 век обаче, нарастващите стремежи за независимост на васалните княжества и нашествията на хуните водят до края на империята.