Граф Луканор
From Wikipedia, the free encyclopedia
„Граф Луканор“ (на испански: El conde Lucanor) е прозаична творба на средновековната кастилска литература, написана в периода 1331 – 1335 г. от дон Хуан Мануел, принц на Вилиена и внук на крал Фернандо III Кастилски. Цялото заглавие на произведението е Книга за историите на граф Луканор и Патронио (на срадновековен кастилски: Libro de los enxiemplos del Conde Lucanor et de Patronio). В композиционно отношение творбата е съставена от пет части, съдържащи 51 новели, притчи, басни, базирани на различни източници, като басните на Езоп и други класици, както и традиционните арабски приказки.
Граф Луканор | |
El Conde Lucanor | |
Начало на „Граф Луканор“, ръкопис от XIV-XV в. Сигнатура: MSS/6376, Национална библиотека на Испания, л. 126v. | |
Автор | Дон Хуан Мануел |
---|---|
Първо издание | 1335 г. Кралство Кастилия и Леон |
Оригинален език | испански |
Издателство в България | „Изида“ (2018) |
Преводач | проф. дфн Стефка Петрова |
Граф Луканор в Общомедия |
Книгата Граф Луканор е написана, вероятно в по-голямата си част, в двореца Молина Сека, днес Молина де Сегура, в Мурсия, тъй като по време на написването ѝ стената и градът са били част от владенията на инфант Хуан Мануел, където прекарва дълъг период от време.