Градска къща
From Wikipedia, the free encyclopedia
Градска къща или таунхаус (на английски: townhouse от town – „малък град, село“ и house – „къща, дом“) е ниска жилищна сграда с поне два пълни етажа или обществена многоетажна сграда с няколко апартамента на различни етажи, обикновено с изолирани входове (тоест без общ вход), тераси и таванско помещение, която става широко разпространена в европейските градове и покрайнини на застроени територии със средна плътност. Всеки апартамент в градската къща в повечето случаи (но не непременно) има отделен вход от улицата и тераса, понякога гараж и малка предна градина.
Къщите могат да бъдат самостоятелни или построени до други къщи. Отделните таунхауси са построени като величествени, големи и просторни жилища и се разпознават по високата улучна линия и високите тавани. Тези домове често имат входна врата точно в средата на къщата, заобиколена от двете страни от симетрични прозорци. Последният етаж има най-често четирискатен покрив с два комина отгоре и една или две капандури.
Въпреки някои структурни прилики, градските къщи, построени една до друга не трябва да се отъждествяват с редовите блокови къщи, наредени една до друга в редица (роухауси) тъй като терминът „таунхаус“ може да означава или блок, или самостоятелна жилищна сграда (например Campbell Townhouse в Орегон, Bute House или Queensberry House в Единбург и др.). Редовите блокови къщи имат непрекъснат покрив и основа, а една стена разделя съседните къщи, но някои имат двойна стена с широко въздушно пространство между тях на обща основа.
Езици като английски и френски правят разлика между градска къща в града (на английски: townhouse, на френски: hôtel prive и имение извън града (на английски: manor house, (на френски: manoir).
Градските къщи са разпространени отначало в Европа, а след това в Северна Америка, Азия, Австралия, Южна Африка.