Голям глад (Ирландия)
From Wikipedia, the free encyclopedia
Големият глад (на ирландски: an Gorta Mór) е период на масов глад и болести в Ирландия между 1845 и 1849 г.[1], довели до емиграция от страната.
Понякога извън Ирландия е познат като Ирландски картофен глад, тъй като около 2/5 от населението разчита единствено на тази евтина култура поради ред исторически причини[2][3]. По време на глада умират около 1 милион души, а още 1 милион емигрират от Ирландия[4], поради което населението на острова спада с 20 % – 25 %[5].
Вероятната причина за масовия глад е микроорганизмът Phytophthora infestans[6], който опустошава картофената реколта в Европа през 1840-те години. Въздействието му в Ирландия е огромнно, защото голяма част от населението зависи от картофа поради ред етнически, религиозни, икономически, политически причини, които допринасят за бедствието и все още са обект на исторически дебати.
Масовият глад е централна точка в историята на Ирландия[1], която по онова време е част от Обединено кралство Великобритания и Ирландия. Гладът и въздействието му променят демографския, политическия и културния пейзаж на острова завинаги. Както за местните ирландци, така и за ирландската диаспора, гладът е важна част от националната културна памет[7] и става опорна точка за много ирландски националистически движения. Вече напрегнатите отношения между ирландците и британската корона се влошават още повече, засилвайки етническото напрежение и давайки тласък на ирландския национализъм и републиканизъм както в Ирландия, така и зад граница.