Глиптика
From Wikipedia, the free encyclopedia
Глиптика (от гръцки glýpho, „изрязвам“) се нарича изкуството за гравиране на скъпоценни и полускъпоценни камъни.
Украсените камъни са се използвали от притежателите си като лични печати, накити и амулети (на някои от камъните са се приписвали чудодейни качества). Поради материалите, с които работи, глиптиката винаги е била изкуство за благородници и богаташи.
Глиптиката се заражда при възхода на цивилизациите в Древния Изток и достига апогея си в Античността. В по-късните епохи периодите ѝ на разцвет съвпадат с периодите на увлечение по античното изкуство.
Произведенията на глиптиката биват два основни вида според времето и техниката на създаването си.
- В ранния период на развитието на това ювелирно изкуство украсата е била издълбавана в гладката повърхност на къмъка. Този вид произведения получили названието инталии или още геми.
- В епохата на елинизма започват да се изработват и камеи – гравирани камъни с изпъкнал, висок релеф.[1]