Георгий Маленков
From Wikipedia, the free encyclopedia
Георгий Максимилианович Маленко́в е съветски политик, комунистически лидер и близък съратник на Йосиф Сталин.
Георгий Маленков Георгий Максимилианович Маленков | |
съветски политик | |
Роден | |
---|---|
Починал | |
Погребан | Гробище Кунцево, Русия |
Религия | атеизъм |
Учил в | Московски държавен технически университет „Бауман“ |
Награди | Орден „Ленин“ (30 септември 1943) Орден „Ленин“ (1945) Орден „Ленин“ (1952) |
Политика | |
Партия | КПСС (1920 г.) |
Семейство | |
Деца | 3 |
Георгий Маленков в Общомедия |
След смъртта на Сталин става министър-председател на СССР (1953 – 1955), като е смятан за най-силния съветски политик, преди да бъде засенчен от Никита Хрушчов. Фактически ръководител на СССР в периода март – септември 1953 година.
Член на ЦК на КПСС (1939 – 1957), кандидат-член (1941 – 1946) и член (1946 – 1957) на Политбюро на ЦК на КПСС, член на Оргбюро на ЦК на КПСС (1939 – 1952), секретар на ЦК КПСС (1939 – 1946, 1948 – 1953); депутат от Върховния съвет на СССР.
Георгий Маленков ръководи редица стратегически отрасли в отбраната и промишлеността на СССР, в това число създаването на водородната бомба и първата АЕЦ в днешния град Обнинск. Сред най-големите му успехи е първенството на съветската космическа програма, а в геополитически план – привличането на Китай в съветската орбита на влияние. Според Виктор Суворов, именно Маленков е успешния коз на Сталин в битката за Ленинград и битката за Сталинград, както и в обръщането на Китайската гражданска война.[1]