Геноцид в Руанда
From Wikipedia, the free encyclopedia
Геноцидът в Руанда е избиване на около 500 000 тутси и умерени хуту, извършено в по-голямата си част от 2 екстремистки бойни групи на хуту – Интерахамве и Импузамугамби, за период от 4 месеца от 6 април до средата на юли 1994 г. Много хора умират и в последвалите епидемии. Загиват и част от нападателите, а голям брой от тях емигрират за да избегнат наказание. Също така в хода на преследванията емигрират и голям брой тутси. Руанда губи към 1/4 от населението си.
ВНИМАНИЕ: Тази статия се нуждае от частичен или цялостен превод. Ако имате познания по използвания език, не се колебайте! Чуждият текст, който не е преведен до 2 седмици след поставянето на шаблона, ще бъде изтрит. Благодарим Ви, че помагате на Уикипедия! |
Геноцид в Руанда | |
Част от Гражданската война в Руанда | |
Жертви на геноцида | |
-1.94, 29.870833 | |
Място | Руанда |
---|---|
Дата | 7 април – 15 юли 1994 г. |
Цел | Тутси и умерени Хуту |
Тип на атаката | геноцид, масово убийство |
Жертви | 206 000 – 800 000 |
Мотив | расизъм |
Геноцид в Руанда в Общомедия |
Събитията около геноцида в Руанда са знакови и с начина по който реагира останалият свят на тях. Въпреки сведенията, постъпили преди започването на убийствата, и отразяването от международните новинарски медии, показващо истинския мащаб на насилието, когато геноцидът се разгръща, практически всички страни от Стария свят отказват да се намесят. Обединените нации не упълномощават за действие навреме умиротворителните си сили в Руанда, за да предприемат действия за спиране на убийствата. Независимо от многобройните предупреждения преди и по време на конфликта от канадския генерал-лейтенант Ромео Далер, на умиротворителните сили на ООН в Руанда е забранено да стрелят, освен ако не се стреля по тях. В седмиците преди атаките ООН пренебрегва докладите за това, че отрядите на хуту трупат оръжия, и отхвърля плановете за превантивна забрана. Това бездействие става причина за тежки обвинения срещу отделни личности, определяли политиката преди и по време на конфликта, като Жак-Роже Бу-Бу и Бил Клинтън. Последният бил информиран ежедневно от най-близките си съветници и от посолството на САЩ в Руанда. По-късно той казва „Това е най-голямата грешка на моята администрация.“ Клинтън посещава Руанда няколко пъти, след като напуска президентския пост.
Геноцидът спира едва когато контролираното от тутси въстаническо движение в изгнание Руандийски патриотичен фронт, воден от Пол Кагаме, сваля правителството на хуту и завзема властта. Опитвайки се да избягат от отговорност, стотици хиляди хуту „геноцидери“ и техни съучастници бягат в Източен Заир (сега Демократична република Конго). Насилието и паметта за него продължават да вълнуват страната и региона. Първопричините както на Първата, така и Втората конгоанска война могат да се намерят в геноцида и той продължава да бъде отправна точка за Бурундийската гражданска война.